• Начало
• Стари категории
• Икономика

Борис Петров: Проблемът в КТБ се дължи на избрания бизнес модел

Бизнес моделът е по-близо до фондовете за дялово инвестиране, отколкото до този на типична банка, коментира финансовият анализатор

16.09.2014 • 11:07 Редактор: Мариета Иванова

Борис Петров: Проблемът в КТБ се дължи на избрания бизнес модел

Проблемът в КТБ е резултат на преследвания от финансовата институция бизнес модел, коментира в предаването Денят On Air с водещ Веселин Дремджиев финансовият анализатор Борис Петров. Експертът поясни, че бизнес моделът на поставената под особен надзор банка е по-близо до този на фондовете за дялово инвестиране, отколкото на типична банка.
Той поясни, че чрез избрания от КТБ модел „обикновено се финансират фирми с много висока задлъжнялост, като целта е евентуално да бъдат оздравени и продадени на много по-висока стойност“. По думите му обаче, дори и най-големите са се проваляли в това.

Петров подчерта, че бъдещите сценарии за решаване на казуса зависят от размера на необходимата капиталова подкрепа.

По думите му единият от тях е „структурирана ликвидация или постепенно ликвидиране на активите, така, че да не се засегне финансовата стабилност в страната, и разбира се, да бъдат удовлетворени тези кредитори, чието финансово състояние би могло да застраши  ключови системи в страната“. Експертът поясни, че до този сценарий може да стигне, ако се окаже, че капиталовата дупка е много голяма.

„Другият сценарий е преструктуриране на КТБ с оказване на държавна капиталова подкрепа или през Фонда на гарантиране на влоговете,“ посочи Петров. Той допълни, че това може да стане, „ако дупката не е много голяма и ако бъде одобрен план за преструктуриране от ЕК.“ Финансовият анализатор също така подчерта, че държавната помощ трябва да бъде възстановена в рамките на пет години и от това всъщност в голяма степен зависи и решението.

Петров коментира още, че в момента се прави проверка на качеството и приложимите оценки на активите. По думите му одиторите работят бавно, защото не са имали достъп до необходимата им информация.

Според Петров, чието мнение подкрепят и други финансови експерти, за да бъде избегнато повторението на подобен случай в бъдеще, страната ни би следвало да заяви желание за сътрудничеството с Европейската централна банка. - „По този начини ще  си осигурим  необходимият външен мониторинг на дейността на банковия надзор и ще се елиминират повторенията на подобни случаи,“ поясни експертът.