Exacta Research: Най-одобрявани са министрите, чиито ресори събират най-много негативи

Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от Петър Москов и от Лиляна Павлова

09.03.2015 | 15:57 Редактор: Ирина Георгиева
Exacta Research: Най-одобрявани са министрите, чиито ресори събират най-много негативи

Най-одобрявани са тези министри, чиито ресори събират най-много негативи, отбелязват от Exacta Research Group на базата на данни от национално представително проучване, направено между 24 февруари и 4 март сред 1000 души.

Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от Петър Москов и от Лиляна Павлова - одобрявани съответно от 49% и 48% от българите. На трето място се нарежда социалният министър Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 41%, а на четвърто - Томислав Дончев, с одобрение от 38 на сто. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.

За разлика от Петър Москов, който отскоро е министър, Лиляна Павлова има изграден публичен образ на работещ министър от предишен състав на МС. Данните показват, че работата на Лиляна Павлова по пътните инфраструктурни проектикакто и санирането на домовете на гражданите, са одобрявани и подкрепяни. Лиляна Павлова е министър номер едно в класацията на избирателите на ГЕРБ, според проучването.

Ако настоящото изследване се провеждаше само сред пенсионерите на България, то Ивайло Калфин би заел първата позиция като най-одобряван министър, коментират социолозите. Ивайло Калфин е одобряван предимно от социално уязвимите обществени прослойки. Усилията на социалния министър не остават незабелязани и от образованите респонденти, както и от жителите на големите градове.

Томислав Дончев е политик с трайно добра репутация и в този смисъл данните за одобрението му в настоящото изследване не са изненада, констатират от агенцията.

На следващо място попадат група министри - както стари, така и нови имена, които се намират в "златната среда" на рейтинговата скала - Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов, Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов. 

Все още е рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на министрите, които са сравнително отскоро на политическата сцена, посочват от агенцията и отбелязват, че е факт, че лицата на МС не са еднакво разпознаваеми. 

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че е върнал доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете. На второ място, 6 на сто посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.

Отново 6 на сто открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.

На четвърто място /от 5 на сто/ се отчита стремежът да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот.

Други 4,5 на сто поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на МРРБ - строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.

Една пета от българите смятат, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46 на сто от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента. 

16 на сто твърдят, че не одобряват теглене на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се  изразходват парите. 7 на сто критикуват кабинета за липса на реформи, а 6 процента - за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите, свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4 на сто като поводи за разочарование.

В началото на март Exacta Research Group регистрира най-високо одобрение за работата на армията и на полицията. Тези две институции получават еднакво одобрение в настоящото изследване на Exacta - по 35 на сто.

Парламентът е одобряван от 18 на сто от пълнолетните българи непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата на новия кабинет. В същото време той продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция за 67% от българите.

Работата на председателя на НС Цецка Цачева е одобрявана от 28 на сто от българите. Цветан Цветанов и Радан Кънев са лидерите на парламентарни групи, които получават по-висок дял одобрение в сравнение с останалите председатели на парламентарни групи в началото на март - одобряват ги по 23 на сто. Веднага след тях се нарежда Валери Симеонов с 20 на сто одобрение. 

В първите дни на март правителството е одобрявано от 31 на сто, а Бойко Борисов - от 43%. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението - 45 на сто. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4%  след парламентарните избори. С 3 на сто намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.

91 на сто от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на Борисов като премиер на страната, а 73 на сто от избирателите на управляващите одобряват работата на кабинета.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39 на сто от българите, което е с 3% по-малко в сравнение с октомври 2014г. С 5 на сто повече са и критиците на президента - 48 на сто.

Негативни оценки за държавния глава дават главно избирателите на БСП и на "Атака". Три четвърти от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента.

31 на сто от българите одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55 на сто, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт.