Екипажът на "Спартан": Пилоти и лекари водят битка с времето, за да спасяват животи

В деня на храбростта говорим за един различен вид героизъм – този на донорството. Какво е да водиш битка с времето и всяка секунда да е от значение в името на живота – разказват военните пилоти и лекарите на терен. 

Някъде в България един човек чака шанс за живот. А този шанс има срок. Тук се появяват и хората, които се надпреварват с времето – и най-често побеждават.

Екипажът на "Спартан" – битка с времето

Екипажът на капитан Георги Пъшев е от тези хора. За 25 години в професията той казва, че донорските ситуации са най-отговорни, но носят и най-голямо удовлетворение.

"Обикновено задачите, които са свързани с деца – те са по-особени за мен като баща, но тогава отговорността е още по-голяма. Действаме като едно тяло, като всеки един орган, всеки един член има своята важност и е незаменим", коментира командирът на самолет "Спартан".

Членът на екипажа на "Спартан" майор Жасмина Христова допълни, че в рамките на минути трябва да се събере екип и да се подготви полетът.

"Ако аз съм дежурна, подготвям всички документи, флайт план, проверявам метеорологичната обстановка, тъй като времето е важно да преценим откъде да минем, за да можем бързо с най-малко отклонения да стигнем до дадената точка", посочи тя.

Лекарите в операционната

Докато екипажът се надпреварва с времето, от другата страна лекарите продължават битката в операционната. 

Там работи медицинската сестра сержант Гергана Георгиева. На 23 години тя заминава на мисия в Мали, което я калява за работа в тежки условия.

"В такива моменти усещаш екипността – виждаш два различни екипа с различни професии, коренно различни задачи, но с една и съща мисия. Когато влезем в операционната за експлантация, знаеш, че зад този избор стои нечие семейство, което е взело най-благородното решение в най-тежкия си момент. И в същото време трябва да бъдеш бърз и концентриран, за да помогнеш на човека от другата страна, който чака този шанс за живот", изтъкна Георгиева.

Когато всичко приключи и нечий живот е спасен, остава усещането за добре свършена работа.

"Обикновено с екипажа, с който сме участвали и чуем добрите новини, си казваме: заслужаваше си", сподели Христова.

Вижте повече в репортажа на Антония Яворова.