Румъния – отвъд клишето

Водещата на Новините ON AIR и международен редактор Мартина Ганчева​ представя Румъния отвъд клишетата в авторски текст за сп. InGlobo.

Те шофират безобразно. Но винаги дават предимство на пешеходците. Карат коли местно производство, но с интернационални регистрационни номера (VIP, CRY, PRO, ALO, GOD, ZEN, SOS). Говорят на странен език, но са сърдечни домакини. Силно обичат и силно вярват. Почти винаги забавят крачка, минавайки покрай църква, за да се прекръстят. Жици и кабели стърчат като паяжини из централните им улици, но в парковете си поддържат перфектна чистота. Не знаят какво е "айрян”, но в традиционната им кухня присъстват сарми, боб, козунак. Имат поне три думи за "ракия” и поне пет за "подкуп”, но в тяхната страна консумацията на алкохол по улиците и рушвет под масата вече не се толерират.  Държат рекорда за най-тясната улица (в Брашов), за най-големия ябълков пай (10 метра), за най-голямото хоро (10 000 души) и за най-малката банкнота (27,5 на 38 мм) в света. Парите им не се мачкат и не се мокрят, защото се правят от пластмаса. Запознайте се със северните ни съседи, румънците.

Букурещ е градът, в който можете да срещнете накуп 2 милиона от нашите герои. И всичките са Радостиновци. Защото името Букур съответства на българското Радостин (от румънската дума bucurie – радост). Тук времето отмерват 20 позлатени пеещи часовници, разположени на 20 емблематични места. Изработени в Америка по подобие на Лондонския Биг Бен, те имат специален механизъм, който позволява да тиктакат при температури от -60 до плюс 55 градуса. Инвестицията е за 3 милиона леи или 750 000 евро. Огромно перо, което коства работата на цял отдел в Общината. Огромна е инвестицията и за румънския Парламент. 3 милиона евро са похарчени за изграждането на втората по големина административна сграда в света след тази на Пентагона и третата най-голяма сграда в света след Кейп Канаверал в САЩ и Хеопсовата пирамида в Египет. 20 000 работници и 700 архитекти са ангажирани да сбъднат мегаломанската мечта на комунистическия лидер Николае Чаушеску.  Сградата е дълга 270 метра, има 86 метра над и 92 метра под земята, затова румънците често я наричат Айсберг. Той е погълнал 10 000 метра мрамор, 700 000 тона стомана и бронз и 3 500 тона кристал.

За отминали епохи нашепват и Триумфалваната арка (първоначално тя била посторена от дърво в чест на румънските войници, участвали в Първата световна война), вкаменелости отпреди 180 милиона години, примесени с настилката от мраморни и гранитни плочи на спирката на метрото на Политехническия универститет, Къщата на архитектите, където някога се помещавал V-и отдел на Държавна сигурност (в него се обучавали наемници, готови да действат незабавно по заповед на Чаушеску), Министерството на вътрешнтите работи – бивше седалище на ЦК на Румънската комунистическата партия. Нулевият километър, свободната от комунизъм зона, се намира в непосредствена близост до Университета, точно пред Националния театър „Йон Караджале”, където са застинали и 16 фигури, заимствани от творбите на румънския драматург Йон Лука Караджале. Често пространството с 25-тонната статуя се превръща в отправна точка за протести или в импровизирана трибуна за карикатуристи, които осмиват родния политически елит.

Букурещяни умеят да напипват пулса на деня. И се вълнуват от история и политика. Но не само. Те обичат живота. Няколко са перфектните доказателства за това. Да започнем от Бирарията “Caru cu bere” („Каруцата с бира”) на улица „Ставрополис” 5 в Стария град. Тук можете да опитате пенливо пиво по стара рецепта от 1879 г., да хапнете шкембе чорба, традиционната мамалига, поднесена с люти чушлета и туршия. Всеки месец ресторантът продава 2 000 тона кебапчета и 3 000 тона свинско със зеле. Със своите 1 300 кв. м. площ, заведението е създадено през далечната 1879 от семейство Мирча – търговци от Трансилванската област Сигишоара. През 1949 г. комунистическият режим затваря заведението и така до 1999-а, когато внук на рода Мирча отново подновява работата му. Зад тежките му дървени врати всеки ден се изсипват по 2 500 клиенти – 1 000 от тях са чужедстранни туристи. А сред звездните гости са Жан-Пол Белмондо, Деми Мур и Ролинг Стоунс.

С огромните си мащаби и богато меню в категорията „Най-най” попада и Beraria H. С площ от почти 5 000 кв. м., тя си е спечелила прозвището на най-голямата бирария в Югоизточна Европа. Разположена в един от най-красивите паркове – Херастръу, тя отвори врати през 2014-а и се посещава от 4 000 души дневно. Тук на големи компании се поднася 1 метър бира – дървена дъска с 11 халби или общо 4400 мл. Всъщност можете да избирате измежду 30 вида бира. Има дори Бираколада – интересна смесица от ром, кокосов крем, ананас, лимон и бира. Не случайно самото Меню носи името – „с кеф от живота”. Изборът на манджи към питието е безкраен – изобилства от пикантни месца. Ако сте повече хора, може да си поръчате Плато карначета (1600 гр.) за 55 лв. Не е за пренебрегване и гигантският телешки бут, задушен в черна бира. Горещо препоръчваме и пилешките кюфтенца. В Beraria H забиват и едни от най-известните румънски групи, така че с един куршум два заека (doi iepuri cu un singur glont – дой йепурь ку ун сингур глонт).

„Букурещ, Букурещ, град, който да възпееш”. Започнах да си тананикам това парче, особено популярно в началото на 90-те, когато повторно се отбих в Стария град и се озовах на първата търговска улица в Букурещ - "Липскани" 55 (Lipscani, в превод Лайпциг – нарича се така, защото първите търговци били немци от Лайпциг). „Книжна въртележка”  (Cărturești carusel) е приказна шестетажна книжарница с асортимент от над 10 000 заглавия, разположена на 1000 кв. м площ. Сградата е от 1860 г. и в началото е била банка, а след това – магазин за мъжко облекло. За реконструкцията й са инвестирани над 1 млн. евро.

Всъщност колкото и тигели да направите из Стария град, все ще откриете нещо за душата. Аз съм нещотърсач по природа и крачейки за пореден път из калдаръмените улички се озовах на най-неочакваното място. Музеят на кича.

Музей на кича

"Златотърсачка”, обута в мрежест чорапогащник - с неонова рокля и шапка Versace на главата. Нейният мъжки еквивалент - със слънчеви очила и ланец на врата. Копие на Давид на Микеланджело - по златно колие с голям долар, възглавница – монета от 1 евро, неонови християнски кръстове, модел на жилище със социалистически мебели и опънато въже с прано бельо над тях, статуя на свещеник до лъскав автомобил, флейти с пайети, шарени килими за стена и още много реални абсурди. 215 на брой. 41-годишният специалист по реклама Кристиан Лика ги е подредил в 6 категории в своя Музей на кича, който отвори врати в румънската столица в началото на май. Той се намира в Стария град, а Лика е инвестирал около 15 000 долара в него. Но какво го провокира да покаже най-причудливите и нестандартни „проявления“ на популярната култура.

Защо Музей на кича?

"От 20 години колекционирам предмети на кича. Обиколил съм целия свят. Бил съм в над 100 държави. И винаги съм искал да направя нещо хубаво за туристите. Аз самият толкова пъти съм бил турист. Посетил съм толкова музеи – бил съм в Музея на соца, в Музея на секса и си помислих колко хубаво би било да обединя всичко това в едно. Музей на кича има само на няколко места по света - в Лондон, Щутгард, Лос Анджелис. Реших, че и тук, на Балканите, трябва да си имаме Музей на кича. Бутиков музей, с който да излезем от клишето, от стереотипа.  Ще се съгласите, че в нашия регион има инвазия на кича. Кичът е форма на изразяване. Културните различия са богат източник на кич.

Дайте дефиниция за кич. Какво е румънски кич?

Той е едновременно креативен, очевиден и нелеп. Това е автентичният румънски кич. Но изкуството е субективно и е трудно да се даде научно определение за кич. Смесицата, съвкупността от странности, може да бъде кич. Рибата върху телевизора, асоциацията между Влад Цепеш и Дракула. Кич има по целия свят. Дори Доналд Тръмп е кич. Когато религията спре да бъде духовна и стане материална, тя се превръща в кич. Вие също имате много примери за кич.

Кой е любимият ви експонат. Най-якият символ на кича?

За съжаление се счупи при транспортирането. Беше статуя на Исус Христос с вграден термометър. Сега сме решили да купим икона, която плаче. Целият ортодоксален свят има такива.

А любимият ви пример за кич?

Ръкопляскането в самолета. Хората ръкопляскат, защото се освобождават от страха. Но това може да се види само в Европа. Аплодисментите са за театъра. Иначе любимият ми експонат в Музея е паното с така наречения "дървен език”. Това са фрази, които политиците често използват. Както и да ги комбинирате, ще получите изречение, но без никакво значение. Идеята е, че политиците разтягат локуми половин час, без никакъв смисъл, но смятат, че така изглеждат много умни.

Защо възприемате Дракула като кич? Защо и него сте причислил към тази категория?

Когато излиза книгата за Дракула през 1897-а, Трасилвания не е част от Румъния. До 1990-а година никой у нас не беше чувал за Дракула. Той стана популярен, когато излезе филмът за него. Дотогава в Румъния не е имало вампири (смее се). Не съществуват в нашия фолклор, в легендите и преданията ни. Филмът за Дракула създаде цял туристически бранд, даде ни възможност да печелим пари. За съжаление го използваме доста хаотично, като стока в супермаркета. Има хотели "Дракула”, барове "Дракула”, плажове "Дракула”, кебапчета "Дракула”. Всичко е Дракула. ...

Музеят е отворен за посетители всеки ден от 12,00 до 23,00 часа. Билетът за вход струва 30 леи, но румънските граждани имат право на 30% отстъпка, защото така или иначе са заобиколени от кич в ежедневието си (уточнението е на собственика :-))