Поредицата "Смелите" представя историите на обикновените хора, преминали през необикновени перипетии

Смелите - онези, които не се спъват в страховете си, а постигат мечтите си с усилие и увереност. Онези, които преминават през най-трудните обрати в живота, за да се възродят като феникс от пепелта. Онези, за чиито битки не подозираме, защото ги виждаме усмихнати, ведри и устремени към щастието. Именно те са в центъра на новата поредица на "Лицата на града" - "Смелите". Всеки месец медията ще разказва историята на един човек, който може да бъде пример и вдъхновение.

Първата история от поредицата е на красивата и лъчезарна Ради, която преминава през голямо предизвикателство  - паник атаките. 

"Първата ми паник атака беше преди може би 6 години. Бях в колата, пътувах за работа. Малко преди да стигна до офиса, усетих силно сърцебиене, ръцете ми се сковаха и бях сигурна, че в този момент ще загубя контрол и ще катастрофирам. Спомням си, че се обадих на много близка моя приятелка, на която не спрях да повтарям, че умирам", разказва Радина.

Безсилие - това е думата, с която тя описва чувството, когато получиш паник атака.

"Чувстваш се ужасно безсилен, уязвим и сам. Трудно е да се обясни, но при мен паниките започнаха в момент, в който се чувствах спокойна. Физическото усещане беше, като че получавах инфаркт. Ръцете ми се сковаваха и не можех дори да ги свия в юмрук. Психически смятах, че това е краят, знаейки, че не е", спомня си тя.

Осъзнава, че е време да потърси професионална помощ, когато една нощ, след тежък паник епизод, в 3 часа през нощта се качва в колата  и потегля към вилата си на 50 км от София. Едва по-късно разбира колко непредпазливо и грешно е решението й, а недълго след това започват серия от несполуки във почти всяка сфера от живота й.

За да се справи с този предизвикателен момент, Радина се обръща към професионалист и се подлага на хипноза.  

"В продължение на почти два месеца ходех всяка седмица по веднъж, като след всяка среща излизах като нов човек, а паник атаките намаляваха. Хипнозата е преживяване, което не само те връща към моментите, които са били травмиращи за теб, но те и насочва към това да обърнеш внимание на тези, които са те изградили като човек", казва тя и допълва:

"При мен хипнозата беше с положителен ефект. Събуди дълбоко заспалата Радослава, която не се страхуваше да бъде смела, безразсъдна, дори и щастлива".