Изтезания и психологически тормоз: Как Русия вербува украински военнопленници

Украински военнопленник твърди, че е приел да се присъедини към руско военно формирование не за да воюва срещу сънародниците си, а за да получи шанс да избяга.

Историята му поставя въпроса доколко подобни преминавания са доброволни и как се вербуват пленници в руски части.

От пленник до войник в руско формирование

25-годишният старши лейтенант Павел Олейник, служил в 101-ва бригада на украинските въоръжени сили, разказва, че след пленяването му е бил подложен на побои, изтезания с ток и психологически натиск.

По думите му руснаците му предложили да се присъедини към батальона "Максим Кривонос". След три отказа той приел четвъртото предложение, защото виждал в него възможност да стигне до фронта и да избяга към контролирана от Украйна територия.

Олейник твърди, че сред пленниците, привлечени в подразделението, имало както хора, съгласили се доброволно, така и такива, които били принудени. По думите му те били около 50 и се намирали под постоянна охрана, като дори телефонните им разговори били наблюдавани.

Ново руско формирование

През август 2026 г. Русия обяви създаването на т.нар. "Украинска доброволческа бригада със специално предназначение", съставена от пет подобни подразделения.

За тях обаче има малко надеждна информация. В социалните им канали се публикуват основно критики към украинските власти и материали за мобилизацията.

Показвани са десетина души, представяни като бивши украински военни, попаднали в плен или дезертирали. В повечето случаи лицата им не се виждат, а няма и данни за реалното им участие в бойни действия.

Deutsche Welle (Дойче Веле) успява да установи самоличността на четирима души от видео на едно от формированията. Те действително са били пленени от Русия. Дали обаче са се присъединили доброволно, не може да бъде потвърдено независимо.

Как се вербуват пленниците

Украинският правозащитник Максим Буткевич, прекарал две години в руски плен, разказва пред ДВ, че и на него му е било предложено да премине на руска страна. По думите му предложението дошло след сериозен побой и било начин да му бъде показано, че може да се случи всичко.

Подобен разказ дава и Евгений Шибалов. Според него различни руски структури работят с пленниците - едни търсят признания за военни престъпления, други се опитват да ги вербуват за разузнаването, а трети подбират хора за размяна.

И двамата посочват, че предложенията за участие в "доброволчески" формирования са били отправяни след сериозен психологически натиск.

Какво казва международното право

Правният експерт Уилям Вилей обяснява, че самото вербуване на военнопленник не е военно престъпление, ако е извършено без принуда. Натискът, заплахите и насилието обаче нарушават международното хуманитарно право.

По данни на ООН над 95% от разпитаните след освобождаването си украински военнопленници са заявили, че са били подложени на мъчения или жестоко отношение в руски плен.

На този фон Вилей определя като силно съмнителни случаите, в които бивши пленници са представяни като доброволци, преминали на страната на Русия.

В същото време експертът Михаил Сава от Центъра за граждански свободи не изключва възможността отделни пленници действително да са направили такъв избор по идеологически причини.

Снимка: БГНЕС