Четири инвазивни вида змии, включително подковата змия (Hemorrhois hippocrepis), се превърнаха в сериозна заплаха за екосистемата на Балеарските острови.
Най-агресивен е видът на подковата змия, който е бил внесен случайно от континентална Испания чрез големи декоративни маслинови дървета.
Произход на проблема
Инвазията на Балеарските острови води началото си от 2003 г. и е тясно свързана с промените в ландшафтния дизайн на архипелага. Поради нарастващото търсене на вече пораснали и внушителни декоративни маслинови дървета, бизнесът започва да ги внася масово от континентална Испания.
В корените на тези дървета обаче често се крият влечуги, които по този начин биват пренесени до островите. Местните власти подценяват заплахата и реагират с критично закъснение, което дава необходимото време на подковата змия да се установи трайно и да колонизира над 90% от територията на Ибиса.
Заплаха за природата
На острова подковата змия се превръща в "суперхищник", тъй като екосистемата не разполага с нейни естествени врагове или конкуренти, които да ограничат популацията ѝ. Тя се превръща в най-голямата заплаха за ендемичния питиузански стенен гущер (Podarcis pityusensis), който обитава единствено този регион.
Поради хищническия навик на змията, популацията на гущерите е подложена на системен натиск, като вече е документирано изчезването им от близо десет малки острова, което изправя вида пред реалната опасност от пълно заличаване.
Неочаквани умения за оцеляване
В стремежа си да открият нови източници на храна, инвазивните змии са развили неочаквана за вида адаптивност. Учените са заснели екземпляри, които предприемат смели плувни преходи през Балеарско море, за да достигнат до съседни малки островчета и скали.
Това поведение, което не е типично за вида, драстично ускорява разпространението им в архипелага и позволява на хищниците да достигат до защитени досега хабитати, където местната фауна няма механизми за защита, предаде Euronews ("Евронюз").
Неефективни мерки
Въпреки мащабните усилия на властите, борбата с инвазията се оказва изключително трудна. От 2016 г. насам са уловени близо 12 000 змии, а са въведени и стриктни ограничения върху вноса на дървета по време на периода, в който се излюпват яйцата на влечугите.
Въпреки тези мерки, популацията остава на практика извън контрол.
Опитът показва, че усилията за справяне със ситуацията са до голяма степен неефективни, тъй като инвазивният вид вече е пуснал дълбоки корени в екосистемата на островите и изглежда е тук, за да остане.
Въпреки че тези видове са безвредни за хората, тяхното присъствие нарушава екологичното равновесие. Към момента отровни змии от континента все още не са достигнали островите.
Снимка: Pixabay
Скандал в Италия: Църквата отлъчи група монахини, продавали просеко
Какво означава, ако видите змия?
Путин никога не е обявявал война на Украйна, ето защо
Каримански за свръхдефицита: Разходите в България са прекомерно високи
179 научни доклада представиха бъдещето на психичноздравните услуги на конференцията ENMESH в София
Над 30 населени места в Родопите вече разполагат с модерна ЕКГ апаратура за кардиологична диагностика
ВМА модернизира ключово звено за лечение на най-тежките пациенти
Министър Ивкова: Ако искаме стабилно здравеопазване, трябва да задържим младите кадри с реални решения
Астрономи потвърдиха съществуването на трета галактика без тъмна материя
Китай превърна изстрелването на ракети в туристическа атракция
Нито растение, нито гъба: Мистериозен 8-метров организъм е доминирал на Земята
В океана откриха „изгубен град“, който не прилича на нищо друго на Земята
Полицията има заподозрян за стрелбата по блокове и автомобили във Варна
19 отбора участваха в Ученическия турнир по плажен волейбол
Варна почете хората и организациите в подкрепа на бежанците
Станислав Дюлгеров изненадващо се появи във Фратрия (Варна)
Варна отбелязва Международния ден на моряка с богата програма
Мадяр инициира отстраняването на унгарския президент чрез поправка в Конституцията
Кристин Лагард не вижда нужда от по-решителен отговор на войната в Иран от ЕЦБ
Майкъл Блумбърг: Диверсификацията може да се справи с глобалната енергийна криза
Европа балансира между дългова дисциплина и зелен преход след COVID