2024: Годината на климатични рекорди, бури и загуби за милиарди в Европа

През 2024 г. Европа преживя най-горещата си година, отбелязвайки нов връх в историята на температурните рекорди. Комбинацията от изменението на климата и силния Ел Ниньо доведе до серия от екстремни метеорологични явления и засилено топене на ледниците. Почти половината от континента регистрира нови температурни рекорди, а океанските води край Европа достигнаха най-високите нива, отчитани досега. Това показват данните от годишния климатичен доклад на Службата за климатични промени "Коперник" и Световната метеорологична организация.

Според генералния секретар на Световната метеорологична организация (СМО) Селесте Сауло от 80-те години на миналия век насам Европа се е затоплила два пъти по-бързо от средното за света, което е подтикнало националните лидери да увеличат усилията си за укрепване на системите за ранно предупреждение срещу екстремни метеорологични условия. Допълнителната топлина в атмосферата и океана вероятно е подсилила бурите през миналата година, като е довела до някои от най-тежките наводнения в Европа от повече от десетилетие.

"Дори десетина от градуса е от значение. Тя е от значение за рисковете за нашите икономики, за нарушенията в нашето общество, за щетите върху нашите екосистеми", казва Сауло.

По-високите температури в Европа - 1,47 градуса по Целзий над нормата - са довели до рекордни темпове на загуба на ледникова маса в Скандинавия и Шпицберген, установяват учените. Това е последвано от още една година на екстремни температури на целия континент през 2023 г.

Бурята "Борис", предизвикана от допълнителна влага в атмосферата, донесе количеството на тримесечни дъждове в някои части на Германия, Италия, Полша, Румъния и Чешката република само за четири дни през септември. Смъртоносните наводнения препълниха реките Дунав, Елба и Одер, което доведе до общи загуби, оценени от Gallagher Re на 20 млрд. долара. По-късно през годината се изсипаха проливни дъждове във Валенсия, Испания, които отнеха живота на повече от 200 души и причиниха загуби за 11 млрд. долара, според анализ на Мюнхен РЕ.

Учените установиха, че през миналата година е имало рязко разделение между Изтока и Запада в метеорологичните тенденции. Страните на изток съобщават за по-сухи от нормалното условия, а Югоизточна Европа преживя 13 последователни дни на екстремни горещини през юни - най-дългата гореща вълна в историята.

Това разделение се отрази и на облачността и слънчевата енергия, установиха учените.

Четете повече в bloombergtv.bg

Снимка: БГНЕС