Какво би се случило с Украйна, ако ЕС не бе отпуснал 50 млрд. евро?

Андрий Степаненко е украински полицай. Той и колегите му често рискуват живота си, за да помагат на хората, които живеят близо до фронтовата линия. Например в района на Купянск – само на няколко километра от руските позиции. Полицейският служител има месечна заплата от около 660 евро. Фактът, че той и колегите му все още са в състояние да поддържат реда и законността дори в районите, където се водят сражения, е благодарение на милиардните помощи от Запада.

Те позволяват на Украйна да използва по-голямата част от собствените си държавни приходи за финансиране на армията. Правителствените разходи за пенсии, социални помощи и заплати на държавните служители в момента се покриват в значителната част от западната финансова помощ.

Днес в Брюксел държавите членки на ЕС постигнаха споразумение, че Украйна ще получи обещаната помощ от 50 милиарда евро. Ако това не беше станало, в Украйна щяха да са принудени да печатат пари, за да плащат на държавните служители. Последиците биха били девалвация на валутата и рязко повишаване на инфлацията, посочва германската обществена медия ARD.

Бюджетният дефицит на Украйна за тази година е 37 млрд. долара - сума, която не може да бъде финансирана само от ЕС. Затова Украйна преговаря за допълнителна финансова помощ и с други страни партньори. Около 11 милиарда долара ще бъдат предоставени от САЩ, където обаче политиците все още спорят за по-нататъшната подкрепа за Украйна.

"Имаме много по-голям проблем със САЩ, отколкото с ЕС. В САЩ Украйна е въвлечена във водовъртежа на вътрешната политика", казва Глеб Вишлински от Центъра за икономически стратегии.

Украйна има малко възможности да се справи без външна помощ, коментира ARD. Печатането на пари или продажбата на облигации не би решило проблемите на страната. "Войната е скъпа", казва финансистът Серхий Фурса. През тази година страната ще трябва да мобилизира, обучи и екипира хиляди войници, за да продължи да се защитава от руските атаки. Все още не е ясно колко ще струва мобилизацията, пише DW.

В същото време Русия умишлено унищожава промишлени и производствени съоръжения. По данни на Министерството на финансите в Киев брутният вътрешен продукт на Украйна е спаднал с една трета от началото на руската агресивна война. За да предотврати колапса на държавата, Украйна теоретично би могла да изразходва по-малко средства за отбрана. Заместник-министърът на финансите Олександър Кава обаче не е съгласен с това: "Отбраната има приоритет",  казва той.

Снимка: БГНЕС