В края на март германският министър на околната среда Щефи Лемке сложи край на спора, който държеше страната в напрежение в продължение на много години, с няколко думи: "Рисковете от ядрената енергия в крайна сметка са неконтролируеми и затова отказът от нея прави страната ни по-безопасна и предотвратява по-нататъшни ядрени отпадъци."
Последните атомни електроцентрали в Германия трябваше да бъдат затворени в края на 2022 г. Войната на Русия срещу Украйна предизвика опасения за извънредна ситуация в енергетиката. Канцлерът Олаф Шолц настояваше за удължаване на периода на експлоатация до средата на април 2023 г. Трите останали в момента ядрени централи трябва да спрат работа на 15 април.
Едва ли има друг казус, който да е разделял германците, колкото ядрената енергетика. Въпреки това десетилетия наред управляващите стояха твърдо зад използването на ядрена енергия.
Други европейски държави също се отказаха от атомната енергия. Първа беше Швеция, която прекрати използването на ядрени централи малко след аварията в Чернобил. Италия също затвори последните си две атомни електроцентрали. Там решението остана в сила, докато в Швеция отказът от ядрена енергия бе отменен през 1996 година. Днес шестте шведски атомни електроцентрали произвеждат около 30% от необходимата за страната електроенергия.
Асоциацията, представляваща интересите на сектора "KernD" заяви за DW, че окончателното сбогуване с този вид енергетика не е добра идея с оглед на потиснатата енергийна криза. Според асоциацията трябва да се вземат предвид и политиките в областта на опазването на околната среда, особено с оглед на увеличението на електроенергията, произведена от въглища през изминалата година. "Ако се вземат предвид сигурността на доставките, опазването на околната среда, климата и конкурентоспособността, повече смисъл би имало увеличение на ядрена енергия, отколкото спирането ѝ."
По данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в света има 422 ядрени реактора със средна възраст от около 31 години. В неотдавнашен доклад на МААЕ обаче се посочва, че не може да става дума за ядрен ренесанс. От своя страна, Китай, Русия и Индия имат планове да строят нови атомни електроцентрали. Япония, въпреки аварията във Фукушима, също иска да развива ядрената си енергетика.
Снимка: БГНЕС
Николай Станчев: Животозастраховането е в застой
Житейските стресови събития са сред най-честите фактори, отключващи депресията
Учени създадоха почти невидима изолация за прозорци
Коремните мазнини след 50 години повишават риска от смърт с цели 83%
Чрез микропластмасата се разпространяват опасни бактерии
Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ отпразнува своята 20-годишнина
Защо се будим малко преди алармата?
Наследствена ли е шизофренията?
Част от амазонската тропическа гора вече е частна собственост
На повърхността на луната на Юпитер – Европа, е забелязан гигантски черен „паяк“
Лунната почва може да съдържа следи от земната атмосфера
Антитела, проектирани от изкуствен интелект, ще бъдат тествани на хора
Хиляди протестираха в Румъния против корупцията
Румен Радев на Ханука: Да помним поуките от миналото
Мехмед Дикме предрича сблъсък между Борисов и Пеевски
Киселова каза в прав текст кое е съборило кабинета
Ива Митева: ИТН прекрачиха една граница, от която няма връщане назад
Мелони: Европа трябва да приеме новата стратегия за сигурност на Тръмп
"Булгаргаз" предлага поевтиняване на природния газ с над 3% за януари
Египет предлага арабските държави да координират енергийните покупки в извънредни ситуации
Кадър на деня за 14 декември