Историите ON AIR: Ядрена война. Опасностите

За ядрени оръжия днес се говори така сякаш се рекламира храна за домашни любимци. Това казва пред Би Би Си руският журналист и носител на Нобелова награда за мир Димитрий Муратов. В края на март в Москва се появиха електронни билбордове, които разясняват какво трябва да се прави в случай на атомен взрив.

Войната в Украйна тласна Русия и САЩ най-близо до пряка конфронтация за последните 60 години. Ядреното възпиране отново е определящо за международните отношения. Отпадна заблудата, че с края на Студената война темата вече е история. Девет са държавите в света, които разработват и притежават атомни оръжия. Според официалната статистика общият брой на ядрените бойни глави, които притежават, е около 17 хиляди.

На 23 март 2023 Владимир Путин обяви, че Русия ще разположи тактическо ядрено оръжие в Беларус, така както САЩ имат свое в Белгия, Нидерландия, Германия, Италия и Турция. До това решение се стигна, след като британският заместник-министър на отбраната Анабел Голди заяви, че Великобритания ще снабди украинската армия с бронебойни снаряди, съдържащи обеднен уран.

Много спокойно говорят политиците за тактическото ядрено оръжие, защото било фино и много изпипано. Казват, че това е малка бомба до 50 килотона. Тактическото! Атомните бомби пуснати над Хирошима и Нагасаки са 15 и 20 килотона. Това казва доц. д-р Детелин Стефанов, ръководител на катедра "Биофизика и радиобиология" в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

На 6 август 1945 година над Хирошима е хвърлена урановата "Little Boy" - "Малчугана". Три дни по-късно с плутониевата - "Fat Man" - "Дебелака" е разрушен град Нагасаки. Пораженията са чудовищни, убити са около 200 хиляди души. "В епицентъра на взрива температурите се вдигат до десетки хиляди градуси. Хората, които са били близо до епицентъра, са се превърнали в нищо, в прах. Изчезнали са буквално. След това има ударна вълна, следват пожари и облъчване", това разказва историкът д-р Мартин Димитров от катедра "Японистика" на СУ "Св. Климент Охридски".

Експлозията на едно ядрено оръжие поражда редица събития, които зависят от това къде се случва взривът. Ако той е близо до повърхността на Земята, в нея се отворя кратер, а от детонацията огромно количество пръст, камъни и други материали се засмукват в радиоактивния облак. Размерът на апокалипсиса зависи от големината на бомбата.

"Цялата тази "гъба", прахоляк навлиза в атмосферата и унищожава кислорода. Започва процес на силно охлаждане, който може да трае няколко седмици. Температурите от летни стават зимни", обяснява ядреният физик проф. дфзн Ана Пройкова.

Веднага след взрива се появява шокова вълна от сгъстен въздух, която се движи по-бързо от звука. Появява се и вторична. А когато двете се сблъскат, сградите се изравняват със земята. Ако по време на пускането на бомбата има вятър - той разнася радиацията на големи разстояния. Мъгливото време я ограничава.

Евентуален ядрен конфликт създава страхове за цялото човечество не само с разрушенията от експлозиите, но и с радиационното облъчване на оцелелите хора, животни и растения. "Неутронните лъчи след взрива докарват акутен синдром, от който се получава общо увреждане на организма и хората умират до десетина дни", казва доц. д-р Детелин Стефанов. "Наблюдение на пострадалите в Хирошима и Нагасаки показва, че пикът на левкемията след облъчване е около осмата година, а за солидните тумори - след 20 години", това казва доц. д-р Жана Джунова, директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита.

При глобална ядрена война могат да настъпят големи промени в климата - цели области ще са сковавани от ледове или замърсени с радиация. Там живо същество няма да има за много дълъг период от време. Това в голяма степен се счита за ядрена зима.

Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.