"Мнозина вярваха, че Русия ще ни донесе мир": Говорят украинските партизани

Трябваше да има баланс между патриотизма и риска, споделя 18-годишният Михаил Марчук от Купянск

21.03.2023 | 14:23 Редактор: Вяра Димова

"За съжаление мнозина вярваха, че Русия ще ни донесе мир", казва 18-годишният Михаил Марчук от Купянск в Харковска област, който преди войната е учил в медицински колеж. Занятията били отменени още в първия ден на нахлуването на руснаците, а само три дни по-късно кметът на града приел да си сътрудничи с руските военни. Впоследствие те окупирали целия изток и част от севера на Харковска област.

Михаил останал у дома - в купянското предградие Ковшаровка. Черпел сили от това, че ходел на църква и пеел там в хора. Въпреки окупацията в църквата продължавали да служат на украински.

"Ако някой от руснаците беше дошъл при нас, щеше да чуе как се молим за нашата армия и е ясно какво би ни се случило. Бяхме чували какво става в Купянск - как там изчезват хора", казва пред DW отец Леонид.

Търсейки начин да се противопостави на руснаците, Михаил решил да стане партизан. Последвал го и клисарят Виталий. Двамата започнали да разпространяват проукраински призиви по селата.

"Аз имах принтер, а Виталий гореше от желание да действа", разказва Михаил. Към тях се присъединил и отец Леонид. Всяка неделя след църковната служба заедно обсъждали лозунгите: "Ковшаровка - това е Украйна", "50 000 от вас вече са унищожени - дали не ви е време да бягате?".

Михаил разпечатвал лозунгите и заедно с Виталий ги разлепяли из селището. Същевременно късали обявите на окупационните власти за актуалния курс на рублата и за подготовката на новата учебна година в училищата.

"Имам конспиративен опит още от 1980-те години - бях в младежка религиозна група и се криех от КГБ. Този опит ми помогна по време на окупацията. Трябваше да бъдем много внимателни, но същевременно да продължаваме работата си", казва отец Леонид, цитиран от DW.

Михаил обикалял улиците на Ковшаровка и снимал руските военни и тяхната техника, след което предавал данните на украинските части. "Можехме да направим и повече, но трябваше да има баланс между патриотизма и риска", обяснява Михаил, който се стремял да крие телефона, с който снимал.

По неговите думи окупацията била много тежка в морален план. "Не биваше да забравяме кои сме. Че не сме животни, а хора. А какво отличава човека от животното? Чувствата към собствената родина", убеден е Михаил.

Снимка: БГНЕС