Изнасяла ли е Сърбия оръжия за Украйна?

България , Кипър, САЩ и Саудитска арабия са сред най-важните ѝ купувачи

24.07.2022 | 22:59 Редактор: Петя Кръстева
Изнасяла ли е Сърбия оръжия за Украйна?

Сръбски гранати и мини, продадени от тайнствен търговец, предназначени за Бангладеш, се транспортират с украински самолет, който се разбива в Гърция. Звучи като неособено вълнуващ политически трилър, но е експлозивна реалност.

Късно вечерта на 16 юли тази година украински транспортен самолет Ан-12 се разби в Североизточна Гърция, близо до Кавала. Осемте члена на екипажа загинаха. Самолетът бе излетял от Ниш и превозвал 11,5 тона минохвъргачки и мини сръбско производство. Смята се, че зад сделката стои Слободан Тешич, един от най-големите търговци на оръжие на Балканите, спрямо когото са наложени санкции от САЩ. 

Инцидентът предизвика дипломатическо напрежение между Гърция, Сърбия и Украйна. Бедствието привлича вниманието и към непрозрачната сръбската оръжейна промишленост, свързвана постоянно от медиите с корупция и незаконен износ.

Сърбия е един от най-големите и най-значимите производители на оръжие в Централна и Югоизточна Европа - традиция, която датира още от времената на Югославия. Оръжейната индустрия, която е почти изцяло държавна собственост, е важен икономически сектор за страната. Сърбия предлага почти всичко - от пистолети и мини през артилерия и танкове до ракетни системи, безпилотни самолети, изтребители и електронно оборудване като радари. Министерството на отбраната в Белград оценява обема на сръбския износ на оръжие за 2020 г. на около 600 млн. долара. Въпреки липсата на надеждни данни, това е приблизително около три процента от общия износ на Сърбия за 2020 г.

Най-важните купувачи на сръбски оръжия и военно оборудване са Обединените арабски емирства, Кипър, САЩ, България и Саудитска Арабия. Но сръбската оръжейна индустрия има клиенти по цял свят, които изобщо не подбира, коментира пред DW политологът Вук Вуксанович от белградския Център за политика на сигурност. 

"Сръбската държава наистина иска да извлече всички възможни печалби от тази индустрия. Но все пак има червена линия - страните вносителки не трябва да са под санкциите на ООН или в тях да има въоръжен конфликт", обобщи той. 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК