Румъния - страната на нелегалните палежи

Проблемът се вижда още докато самолетът се снижава над столицата Букурещ: навсякъде горят по-големи и по-малки огньове, от които се издига тъмен пушек. "Това е страната на палежите", казва Лаура Стефанут за родината си. Тя е журналистка в Букурещ и работи за една екологична организация. Нелегалното горене на отпадъци през тази година е станало още по-масово явление, твърди Лаура. На телефона ѝ са документирани редица други горящи сметища, пише "Дойче веле". 

Горят се пластмаси, автомобилни части, гума и какво ли още не. Еколози предполагат, че част от отпадъците дори не са от Румъния, а са нелегално внесени от Западна Европа. Полицията и пожарната рядко реагират на подобни сигнали, дори когато биват алармирани, казва Стефанут и добавя:

"От спешния телефон твърдят, че проблемът им е добри известен, но не можели да направят нищо, защото хората горели отпадъците в частните си дворове.“

Нелегалното горене на отпадъци не е единственият подобен проблем на Румъния. Политикът Октавиан Берчеану от "Съюза за спасение на Румъния" от години се бори срещу криминални структури, които изсипват строителни или битови отпадъци насред природата.

"Местните власти познават проблема, но не предприемат нищо“, казва Берчеану. Той самият многократно е бил заплашван, но въпреки това няма намерение да се отказва от борбата. В Чиажна, малко населено място западно от Букурещ, политикът помага на местните жители, които страдат и от едно легално сметище.

Из цялото село се носи неприятна миризма. "Сметището тук беше разширено без разрешително“, казва Берчеану. Даже и държавата не знае какви отпадъци се извозват тук. Не е ясно дали те са опасни, дали са внесени от чужбина или са местни“, добавя той. Съдът в Букурещ потвърди, че депото за отпадъци е било нелегално разширено. Но фирмата, която го експлоатира, оспорва решението и отказва да дава интервюта.

Румънският министър на околната среда Мирча Фехет от Националлибералната партия PNL потвърждава, че неговата страна има проблем с отпадъците, който е бил занемарен в продължение на 30 години. Чак преди няколко дни в страната е въведена система за разделно събиране на пластмасовите бутилки, казва той и добавя, че много повече отпадъци трябва да се рециклират. Но най-вече се налага да бъдат закрити нелегалните сметища. Тези мерки обаче изискват време и пари – по думите на министъра са необходими стотици милиони евро.

Фехет е обявил война на нелегалното горене на отпадъци: "Отговорността за тези палежи носят определени фирми. Затова в случая аз говоря за война срещу фирмите, които не изпълняват задълженията си за опазване на околната среда“.

Колко трудна е подобна „война“ показва полицейската акция в едно село край Букурещ. Журналистката Стефанут, която е присъствала, разказва, че всички жители на селото се разбягали при пристигането на полицията, а по дворовете били намерени следи от изгорени автомобилни гуми, части за коли и близо 6 тона нелегални отпадъци.

„Често пъти това са бедни хора, които срещу малко заплащане горят отпадъците в своя двор и така си припечелват по нещо отгоре, а накрая продават металните части, останали след палежа“.

Никой не търси поръчителите

Полицията издава на собствениците на имотите наказателни актове. Глобите достигат до 3000 евро – суми, които малцина от тях са в състояние да платят. "Би трябвало полицията да издири поръчителите и да ги вкара в затвора“, казва Стефанут.

Политикът Берчеану също настоява за по-строги наказания срещу онези, които печелят от бизнеса с отпадъците.

"Трябва да контролираме по-строго превозите на отпадъци – с видеокамери или със система за проследяването им, каквато има въведена в дърводобивната индустрия“, казва още той.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК