Представата ни за Земята, в която тя има необятни сини морета, зелени гори и замръзнали бели шапки при полюсите, може да се промени коренно до лятото на 2035 г. Учените изчисляват, че само за 15 години арктическият летен морски лед може да изчезне за първи път, откакто примитивните хора са напуснали Африка, пише Bloomberg.
"Въпросът е, че това се случва твърде скоро. Ще имаме все по-малко време да се подготвим или да предприемем действия, ако искаме да направим нещо по въпроса“, казва Мария-Витория Гуарино, конструктор на различни модели на Земята към British Antarctic Survey и водещ автор на проучването, публикувано по-рано този месец в списание Nature Climate Change.
Прогнозата за 2035 г., направена от Гуарино и нейните колеги, се основава на това, което се знае за предишния климат.
Учените през годините събират доказателства за предишни епохи от химически следи в лед, скали и утайки. Новото проучване в Арктика разглежда конкретно период отпреди 130 000 години, наречен Последен междуледников период.
Този период е с 4 градуса по Целзий по-горещ от прединдустриалната ера - правдоподобна картина на условията, които хората създават за бъдещето. Текущото затопляне средно вече е около 1 градус по Целзий, а Арктика се затопля над два пъти по-бързо от останалата част на планетата.
Изследванията на Гуарино допринасят за дебата за темповете на глобалното затопляне, който ангажира климатолозите тази година.
Някои наскоро актуализирани модели, като използвания от екипа на Гуарино, сега предполагат, че затоплянето ще настъпи много по-бързо, отколкото се смята първоначално.
Между учените продължава да има несъгласие относно резултатите от моделирането, които показват ускорено затопляне. Но според Гуарино, фактът, че поне един от тези модели, предвиждащ по-бързо затопляне, успешно съвпада с научните доказателства от последния междуледников период, затруднява отхвърлянето на констатациите.
Прогнози като тези все пак биват публикувани с непълна яснота, което оставя отворена възможността ледът да се задържи по-дълго от очакваното, смята Захари Лабе, изследовател в областта на атмосферните науки в Колорадския държавен университет.
Учени от държавния университет в Северна Каролина и Американската национална администрация за изследване на океанските и атмосферни условия по-рано тази година използваха различен модел, за да достигнат до подобен извод през 2035 г.
Ги Пенг, изследовател в от университета в Северна Каролина, също отбеляза, че различни неочаквани събития могат да изместят времевата рамка. Изригването на голям вулкан, който би изхвърлил тонове парникови газове в атмосферата, способни да блокират слънчевата светлина и по-ниските температури, може да измени оценките с няколко години.
Снимка: Bloomberg
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Всички пътници на засегнатия от хантавирус кораб се смятат за високорискови контактни лица
София ще посрещне финалистите от третия етап на Джиро д'Италия
Вестник "Дума" спира да излиза, това бе последното партийно издание
Единайсет души са ранени и откарани в болници след експлозия на плавателен съд край Маями
Катя Ивкова пое здравното министерство
Антония Ташева: С диагнозата лупус дойде облекчението и доказателството, че не съм „симулантка“
Системен лупус - кои органи може да засегне?
Проф. Иван Дечев: Честото нощно уриниране може да се дължи на доброкачествена простатна хиперплазия, но и на други причини
Топ 10 космически факта, които звучат като научна фантастика
Пентагонът разсекрети част от архивите си за НЛО
Светът е изправен пред рекордно супер Ел Ниньо: Какви са заплахите?
AI „изключва“ човешкия мозък: До какво води общуването с чатбот
Мачовете по ТВ днес (10 май)
Времето във Варна на 10 май 2026
Неделята на самарянката е днес
Шест потвърдени случая на хантавирус на нидерландския круизен кораб
Седмичен хороскоп 11 май - 17 май 2026
Trump Media отчете загуба от 405 млн. долара основно заради криптоинвестиции
Мадяр положи клетва като премиер на Унгария, знамето на ЕС отново се вее пред парламента
Перфектна буря очаква Кевин Уорш във Федералния резерв
„Росатом“ заяви готовност да развива ядрени проекти в България, Унгария и Словакия