Защо Гергьовден е бил по-голям празник от Великден

Българинът е казвал, че Гергьовден е по-голям празник от Великден.

Културният антрополог гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН посочи в "България сутрин", че още в нощта преди Гергьовден във всяка къща започва подготовката за празника. 

"Избира се агне, което трябва да бъде ритуално жертвано. То не е просто да се направи трапеза. Задължително агнето трябва да бъде мъжко. Женското агне остава, за да продължи поколението", уточни той. 

Хлябът е много важен в традиционната ни култура, но хлябът на Гергьовден е по-различен заради изображенията, които се правят върху него.

"Във всяко населено място е имало овчари и тяхната функция е много важна. На овчаря се носи специален хляб, който след Гергьовден е на пасищата. Един вид той се дава на Господ, овчарят е приеман като посредник между нашия свят и другия свят", каза още културният антрополог пред Bulgaria ON AIR.

Кожата от агнето и част от самото агне и хляба са се дарявали на църквата, стана ясно от думите на гл. ас. Гацин.

Задължително на трапезата за днешния празник трябва да има агне, сирене, хляб и вино. 

В старите книги пише, че само на Гергьовден са правени големи общи трапези. Когато времето не е било добро, хората са се събирали в притвора на църквата. Всичко негативно се опрощава на Гергьовден.

Всяка капка дъжд на Гергьовден е жълтица, са смятали предшествениците ни.

"На Гергьовден се гадае за женитба, налива се мълчана вода за замесване на обредния хляб. Най-възрастната жена в къщата учи снахата да продължи традицията със замесването на хляба", отбеляза гостът. 

Културният антрополог добави, че на Гергьовден е забранено да се работи. Хубаво било на Гергьовден да се убие змия - да няма змии през годината и да се направи аналогия със Св. Георги, който убива змея.