България сутрин

Всеки делник от 9:30 часа
още

Кои са подводните камъни за България в готовия План за възстановяване?

Експертен коментар на Юлиян Войнов и доц. Косьо Стойчев

07.04.2022 | 08:40 Редактор: Искра Ангелова

Премиерът Кирил Петков е домакин на посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В рамките на визитата си тя ще потвърди подкрепата на ЕК за българския План за възстановяване и устойчивост, който беше официално публикуван от Министерски съвет. 

"Този план надгражда всички предишни версии на плановете, които бяха предложени от България. Съобразен е с последните развития, най-вече по отношение на зелените технологии. Най-сериозно внимание е обърнато на намаляване зависимостта от енергоизточници. Неслучайно във фокуса на коментарите попадна мегапак за батерии за съхраняване на електроенергия", каза икономистът Юлиян Войнов в студиото на "България сутрин".

Според него политиките, които са заложени в Плана, са в правилната посока.

"Трябва да сме наясно, че този План, освен проекти, които са били разработени преди, са поети и определени ангажименти за развитието на определени планове", допълни Войнов.

По думите на председателя на УС на Българската асоциация за регионални изследвания доц. Косьо Стойчев, Планът за възстановяване е политически ляв.

"Много елементи държавата ще реформира, които не реформира сама със собствени средства. Вътре има работи, които страната ни може да реализира абсолютно самостоятелно, без План за възстановяване и устойчивост. Това е икономически план за възстановяване от Ковид-19 и кризите, които се натрупаха през последното десетилетие. Парите трябва да минават през компаниите, а в този План не се предвижда парите да минават през тях", коментира той.

И поясни, че има отново обществени поръчки и финансиране на сектори, които страната ни още не е формирала.

"Не мога да повярвам, че страната ни може да формира до 2026 година сектори, които не е реформирала над 2 десетилетия. А там има огромни количества средства. Възниква въпросът дали сме способни да изразходваме тези средства по правилния начин в нереформирани сектори и да похарчим тези огромни пари, и те да се насочват от един държавен бюджет в друга държавна структура. Този План пресича няколко много сериозни демаркации. Всичко, което е бизнес, Планът не го пипа", коментира доц. Стойчев.

Той е искал да види в Плана неща, които водят до разработване на значими за българската нация проблеми.

"Един от коментарите вътре е, че ние ще правим реформи в съдебната ни система и начина, по който функционира тя. Държавният бюджет и законите на страната осигуряват достатъчно средства това да се случи. Това е объркване от страна на Европейската комисия, че може да въздейства на Република България чрез осигуряването на тези средства. Това е влияние", категоричен е председателят на УС на Българската асоциация за регионални изследвания.

Според икономиста, едно от нещата, които са наистина важни за отпускането и изразходването на европейски средства към държавите членки, е върховенството на закона.

"Ние имаме големи пропуски в тази посока. Миналата година, когато се одобряваше този План, едно от основните условия, което заложиха, бяха сериозно върховенство на закона във всички държави. Преди 2 дни в Унгария започна процедура за прекратяване на отпускането на европейски средства в тази връзка. Така че ние не може да избягаме от този механизъм и трябва да се съобразяваме с условията", добави Юлиян Войнов.

По Плана се очаква да получим около 13 млрд. евро, но има ли риск тези средства да не бъдат напълно усвоени?

"Това е най-големият риск. Ние сме една от последните държави, които получи такова одобрение на Плана. Очаква се първите средства да бъдат получени през есента на тази година", отбеляза той.

А доц. Косьо Стойчев подчерта, че България още не е направила органа, който да управлява тези средства.

Вижте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК