Бюджетът за българско кино е с една трета по-малък от предвиденото в закона

Бюджетът за филмовата индустрия за 2014 г. е с една трета по-малък от предвиденото в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), заяви в сутрешния блок на Bulgaria On Air икономистът и директор на “Обсерватория по икономика на културата” Диана Андреева. В тази връзка всички членове на Държавния съвет за кино са подписали декларация, в която настояват законът да бъде изпълнен.

“Когато се заведе делото в Конституционния съд, под искането да се спазва ЗФИ се подписа и доц. Пламен Орешарски. Подписаха се и двамата лидери, които управляват заедно с него. Очевидно сега са забравили и ние им го припомняме”, коментира Андреева. Тя допълва, че думите трябва да бъдат облечени в дела.

По категоричен начин ще отстояваме държавността и няма да позволим да не се спазва ЗФИ”, категорична е тя.

“Настояваме и за преподписване на тристранното споразумение от декември 2010 г., защото искаме да се спазва принципът гражданското общество да участва в процесите на писане и спазване на законите”, заяви в ефира на Bulgaria On Air продуцентът Галина Тонева. Споразумението беше сключено между Министерството на културата, Народното събрание и гражданските и творческите организации.

По време на дискусиите за киното през 2010 г. беше решено, че до 2017 г. бюджетът за филмовата индустрия в страната трябва да е 25 млн. лева - сума, два пъти по-голяма от заложеното в момента. Според Диана Андреева трябва да се има предвид, че възвръщаемостта на сектора е изключително голяма.

“Що се касае до българската филмова индустрия, един лев публична субсидия, която служи за първоначална инвестиция, се мултиплицира през пазара шест пъти”, категорична е тя. Според нея индустрията е един от сегментите с постоянен ръст на добавена стойност в икономиката, както и с ръст на заетостта. Последната пък е фактор, който е изключително важен за икономиката на страната в момента, припомни експертът.

Според Андреева правителството не обръща внимание, че това е един от секторите, който може да се ползва като реален двигател за икономически растеж. Тя твърди, че ръстът на икономическия приност на целия сектор продължава да е факт и в момента е над 4%.

Според Галина Тонева проблемът в българското кино е свързан с това, че пълният цикъл за производството на един филм продължава повече от две години. Ето защо проблемите в киното през 2010 г. дават отражението си днес.

“Системата не може да стъпи на краката си”, категорична е тя. “Бих добавила, че в Гърция, която е в тежка криза, миналата година са произведени 25-26 филма за голям екран”. Андреева пък припомни, че по време на войната Сърбия не е спряла своето филмопроизводство и не е произвеждала само по 3 до 5 филма годишно.

“При нас това е тенденция през последните години. Българската филмова индустрия не е натоварила своите мощности”, коментира тя.

Според Тонева след подписването на Тристранното споразумение е изключително необичайно, че субсидията не е увеличена изобщо. Според нея всичко това показва, че българското кино не е приоритет.

Във връзка с Националната стратегия за култура Андреева разкри, че в момента създателите ѝ нямат желание тя да влезе в сила единствено на хартия, тъй като културата не е поставена като национален приоритет.

“Има друг елемент, въведен в законодателството през декември, който служи за втори стълб за финансиране и това е Законът за хазарта. Той дава възможност таксите на офлайн и онлайн хазартни оператори да отиват за целева субсидия в Национален фонд култура”, разкри Андреева. По думите ѝ изненадващо миналата седмица законът отново е вкаран за преработка. Нейните опасения са, че някой “е впечатлен и подразнен от факта, че българската култура може да получи 10-15 млн. лева” от подобни такси.

Повече по темата вижте във видеото на Bulgaria On Air!