След Brexit: Европейските столици в ожесточена надпревара за две агенции на ЕС

Надпреварата между повече от 20 града в Европейския съюз (ЕС) да станат домакини на регулатора на лекарствата и банковия орган на блока, които са принудени да напуснат Лондон заради Brexit, става все по-ожесточена, докато властите подават своите оферти, пише Bloomberg, цитиран от Investor.bg

Оценяването на кандидатурите на 19 града - от Стокхолм до Букурещ, които се стремят да привлекат Европейската агенция по лекарствата, и 8 оферти - включващи Дъблин, Париж и Франкфурт - за Европейския банков орган, започва с дебати през октомври. Окончателното решение ще бъде взето през ноември.

Европейската комисия (ЕК) публикува информация за оценяването, което ще се базира на критерии за достъпност, достъп до училища и здравеопазване за семействата на служителите, както и готовност за действие, когато Великобритания напусне ЕС през март 2019 г.

“Оценката се основава изцяло на информацията, изпратена от държавите членки”, посочва комисията в изявление на уебсайта си. “Агенциите също са консултирани по време на процеса”.

Кампанията за привличането на двете институции е част от битката за останките след Brexit и е свързано с дългогодишната традиция на страните членки да се борят за политическите и икономически облаги, които идват с приемане на части от голямата регулаторна машина на Европа.

Европейската агенция по лекарствата, която оценява заявките за нови лекарства и контролира безопасността на медикаментите, включва 900 души служители и привлича 36 хил. посетители годишно в Лондон - от правителства, учени и представители на индустрията. Европейският банков орган работи за уеднаквяване на банковите правила в ЕС и има малко под 200 служители.

Оценката на ЕК включва разглеждането на резюмета на офертите и внимателно оценяване според критериите и отправяне на коментари.

Така например по отношение на заявлението на Швеция за Европейската агенция по лекарствата комисията е коментирала в колоната за достъпност, че “офертата показва наличието на директни полети между Стокхолм и 23 столици в ЕС, с честота, варираща от три до 141 полета на седмица”, както и наличието на 35 хил. хотелски стаи в региона, “вариращи от големи и добре познати вериги до малки семейни хотели”. Стокхолм също така е рекламирал 20-минутните връзки с обществен транспорт между летището и централната жп гара.

За румънската оферта ЕК посочва, че тя показва наличието на директни полети между Букурещ и 23 столици в ЕС, полети с прикачвания до останалите столици и честота на полетите между два и 14 полета на ден, плюс обществен транспорт от летището до предложеното място в рамките на “под 16 минути”. От гледна точка на хотелите, Букурещ споменава 10 хил. “хотелски стаи, вариращи от ексклузивни хотели до среден клас настаняване”.

Един от критериите на ЕК при оценяването е “географското положение”, което е свързано с политическия въпрос за равновесието между северната, южната, източната и западната част на Европа, когато става дума за местонахождението на агенциите на ЕС.

В този смисъл офертита от Хелзинки, Копенхаген и Стокхолм, може да останат на заден план, независимо колко подходящи са тези градове от техническа гледна точка. От своя страна, Букурещ, където няма агенции на ЕС, а градът е столица на държава, която се присъедини към блока сравнително наскоро, може да има силна политическа позиция, когато става въпрос за кандидатурата за Европейската агенция по лекарствата.

В допълнение към Дъблин, Париж и Франкфурт, в битката за Европейския банков орган влизат още Брюксел, Прага, Люксембург, Виена и Варшава.