Инвеститорите избягват екзотичните финансови дестинации

Капиталовите пазари в Мароко трудно ще тръгнат по пътя на възстановяването преди да бъдат взети мерки за увеличаване на прозрачността, коментират експерти.

12.10.2012 | 17:31 Редактор: Иван Нончев
Инвеститорите избягват екзотичните финансови дестинации

Дълговата криза се отразява негативно и на екзотичните финансови дестинации. Фондовата борса в Казабланка е един от примерите за това. Капиталовият пазар в Мароко вече втора година страда заради отлива на инвеститори и забавянето на европейската икономика.

Допреди няколко години борсата в Казабланка бе притегателен център за много местни и чуждестранни инвеститори. Последните кризисни години обаче се отразяват силно негативно на капиталовите пазари в Мароко. Страната избегна политическите сътресения, които сполетяха някои от държавите в Северна Африка, но не и икономическите ефекти на "Арабската пролет".

Интересът на финансовите инвеститори към региона спада значително заради политическата нестабилност и повишеното ниво на риска. В допълнение и забавянето на растежа в Европа тежи върху мароканската икономика. Европейският съюз е основен търговски партньор на страната, а освен това близо 2.5 милиона мароканци, работещи в Европа, традиционно изпращат значителна част от доходите си обратно в своята родина.

От ръководството на фондовата борса изтъкват като причина за тежката ситуация и някои вътрешни фактори.
"Има и някои вътрешни фактори, които повлияха за спада на инвеститорското доверие,“ коментира Карим Хаджи, директор на борсата в Казабланка. – „Сред тях е балонът на цените, който се образува през 2007-2008 година. Някои от компаниите, които тогава за първи път се листваха на борсата, бяха свръхнадценени. Впоследствие настъпи логичната корекция на пазара, цените се сринаха и това подейства обезкуражаващо на много от пазарните участници."

В опит да избегнат социалното недоволство, което се разрази в много северноафрикански страни, властите в Мароко предприеха серия от мерки за повишаване на жизнения стандарт на населението. Заплатите в държавния сектор бяха повишени, а субсидиите за храна и енергийни нужди бяха утроени до почти 6 милиарда щатски долара. В резултат Мароко приключи 2011 година с дефицити, като по бюджетния баланс, така и по външнотърговското салдо. Тяхното ниво е около 6% от брутния вътрешен продукт. Финансовият министър на страната смята, че капиталовият пазар е един от ключовите инструменти за стимулиране на инвестициите и растежа в страната.

"Концентрирани сме върху три основни стълба,“ заяви мароканския финансов министър Низар Барака. - Първо, трябва да погледнем структурата на фондовата борса. Второ, трябва да усъвършенстваме нормативната уредба и да въведем модерни технологии, каквито има в развитите страни. И трето, трябва да отворим борсата за малки и средни компании, както за предприемачи от други африкански държави."

И докато борсата в Казабланка успя да привлече някои нови емитенти с атрактивни оферти, много от големите компании все още се страхуват да се листват на капиталовия пазар, заради архаичните регулации и тромавите процедури. Според експертите, капиталовите пазари в Мароко трудно ще тръгнат по пътя на възстановяването, докато не бъдат взети мерки за увеличаване на прозрачността и докато компаниите в страната не бъдат убедени в ползата от публичността.