Задължителни застраховки за имоти и ниви?

Собствениците на недвижими имоти може да бъдат задължени да ги застраховат срещу природни бедствия, ако започналата активна кампания на браншови и неправителствени организации даде резултат. Позабравената идея за създаване на специален "катастрофичен пул" отново е съживена напоследък, научи Bulgaria On Air. Обсъжданията са стигнали дори до Комисията за финансов надзор и други държавни органи, макар и засега само неофициално.

В застрахователния бранш отдавна се подхвърля, че е редно притежателите на недвижимости, както и селските стопани, да бъдат задължени със закон да си правят някаква минимална застраховка срещу природни бедствия. Част от този замисъл е и катастрофичният пул, или фонд, в който да се събират средства за покриване на щети. Логиката е, че при големи природни бедствия застрахователните компании не са в състояние да покрият щетите. Освен това у нас много малка част от жилищата и само 15% от обработваемата земя са застраховани.

Сега експерти предлагат минималният праг на застраховката да обхваща рисковете земетресение, наводнение и свлачище, а фондът да бъде създаден на основата на публично-частно партньорство. В случая застрахователите ще бъдат като посредници, а платените премии, вместо да остават при тях, ще бъдат внасяни във фонда.

 „Искаме да създадем фонд по аналогия на Гаранционния фонд за задължителните полици Гражданска отговорност“, обясни пред eлектронното издание на Bulgaria On Air Румен Гълъбинов, председател на Инициативата за национална програма за управление на катастрофичните рискове. "Едва около 300 000 домове са застраховани срещу природни бедствия. Хората в България имат ниска застрахователна култура, това трябва да си го признаем. След кризисни ситуации като наводненията в село Бисер, обикновено хората временно проявяват интерес към застрахователни полици, но той бързо отшумява". Според Гълъбинов задължителните имотни застраховки са обосновани, защото собствеността не е само право, а и отговорност. Той и колегите му предлагат всички жилищни имоти да бъдат застраховани срещу природни бедствия при някакво минимално покритие – 5000, 10 000 или 20 000 лева, което би направило премиите достъпни за населението. "Оттам нататък всеки може сам да прецени дали да се застрахова допълнително за други рискове, примерно за пожари, за кражби и прочие. Но долната, най-ниска степен, трябва да бъде осигурена чрез тази програма за природни бедствия", обяснява Гълъбинов.

Той дава за пример Румъния, където вече втора година съществува катастрофичен фонд, а минималната застраховка на посевите също е задължителна. Там при покритие от 10 000 евро застрахователната премия е 10 евро годишно. "Ние можем да търсим и по-ниски нива от това, в зависимост от социално-икономическото състояние на държавата и доходите на населението", добавя Гълъбинов. По негови данни в страната има поне 3.6 милиона незастраховани имоти, от които два и половина милиона са жилища.

Все още не е ясно с каква подкрепа се ползва тази идея на управленско ниво. От Комисията за финансов надзор коментираха единствено, че каквото и решение да бъде взето, то ще стане след обществено обсъждане.

В застрахователния бранш също няма единодушие по темата. Някои негови представители възразяват, че клаузата за "задължителност" противоречи на пазарните принципи. И припомнят, че изискуеми по закон са само полиците, които покриват отговорността към трети лица, а в това не попадат нито земеделската продукция, нито личното имущество.