Здравен бюджет 2026: Зле разпределени пари, рекордно доплащане и кадрови колапс в системата

Бюджетът за здравеопазване в България надхвърля 5,2 милиарда евро през 2026 г. 

"Не бих казала, че разпределението носи промяна. 10% е ръстът на средствата за болнична помощ, толкова е и за лекарства. Това разпределение на практика е повтарящо се от години наред", коментира бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в предаването "Денят ON AIR".

Въпросът е как ще се контролират разходите, тъй като разпределението е едно, друго е действителното харчене и кой го контролира, изтъкна тя.

Парите са разпределени много зле - на исторически принцип, изрази мнение бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев.

"99,8% е изпълнението на Бюджет 2025 в областта на първичната извънболнична помощ, но в нея увеличението е само 4,4%. 95,3% е изпълнението в областта на лекарствата и 10,2% увеличение на бюджета. Виждаме фаворизиране, което е историческо. Най-бързо растящите разходи в здравеопазването са по отношение на лекарствата", заяви той.

Ефективност срещу размер на бюджета

Според бившия здравен министър д-р Стефан Константинов темата не е дали се краде или не, а доколко има ефект.

"Бюджетът не е функция на желанието на политиците да вземат или да дадат нещо повече. Погрешна идея е, че ако дадеш в един сектор повече пари, ще получиш автоматично по-добри резултати. На исторически принцип е - нито е по-добре, нито е по-зле от предишните години", коментира той пред Bulgaria ON AIR.

Самото увеличаване на средствата не води автоматично до резултат, подчерта и народният представител от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев.

"Една система се контролира много по-добре с позитивни стимули. Това беше позитивният стимул, който през 2022-2023 г. драматично промени количеството на проведените профилактични прегледи. Трябва да въведем допълнителни стимули, които да бъдат насочени към качеството", настоя д-р Симидчиев. 

Членът на Управителния съвет на Българската болнична асоциация Андрей Марков също изрази мнение, че парите за здраве не са достатъчно.

"Всички искаме повече. Досега картината не е ясна. Само я рисуваме, но нямаме идея какво да следва след нея. Няма да обвиняваме политиците. Съгласен съм с д-р Константинов, че това са нашите пари. Тези здравни вноски, на фона на здравното осигуряване в цял свят, са изключително малки. Генералният проблем със средствата за здраве не е решен и нямаме симптоми за решаване на проблема", обясни той.

Защо липсва контрол

"Държавата е длъжник на всички граждани - нито достъпна медицинска помощ е гарантирала, нито безплатно ползване, след като имаш здравно осигуряване", заяви д-р Виткова.

Д-р Семерджиев цитира доклада на ОИСР за здравеопазването на всички страни, включително и в България: "Бяха измерили, че за 2024 г. действително доплащанията са 36%. 7% са доплащане за стоматология, 8% - за болнична помощ, 11% са за извънболнична помощ и над 67% - за лекарства".

Какъвто и контрол да има, ако първоначалните неща са сбъркани - няма как да се получи, вметна д-р Константинов.

"Възстановихме централизираните търгове. За да има гаранция, трябва да има конкурентност. За да има конкуренция, тя трябва да е същностна част в здравната система. Един от ключовите аспекти, унищожаващ здравеопазването ни, е кадровият проблем. Той е пряко свързан с мотивацията на хората", категоричен е народният представител от ДБ.

Д-р Симидчиев добави, че огромната част от лекарите ни са около средна 55-60-годишна възраст.

Имитация на пазар и болници по документи

Ако собственикът не си върши работата и не контролира системата, няма шанс да се оправим, отбеляза Марков.

Д-р Виткова също изрази мнение, че без контрол на системата, която е третият по големина бюджет в държавата, не може да функционира. 

"Здравеопазването е толкова регулиран сектор, че за пазар не можем да говорим. Вече не можем да говорим и за конкуренция. В момента имаме болници, които не отговарят на критериите за болници", коментира д-р Семерджиев.

Той определи като една от големите политически грешки отмяната на приватизация на лечебни заведения.

По думите на д-р Симидчиев, Законът за обществените поръчки не е панацея, но е гаранция, че всяко нещо ще бъде надлежно регистрирано и ще може да бъде контролирано. 

"Законът за обществените поръчки не е механизъм, който трябва да се прилага еднакво в целия стопански живот", предложи Марков.

Според д-р Виткова обществената система е оставена на доизживяване: "Кадровият дефицит е на ниво областни болници и то там, където няма друга структура. Цели направления са затворени поради липса на кадри. Концентрацията на болничната помощ е на три-четири града в страната".

Тя посочи, че голямото предимство на българското здравеопазване е лесният достъп до специализирана медицинска помощ.

Марков обобщи, че контролът става все по-лош в здравеопазването.