Мартин Атанасов: "Диагноза България" показва къде отиват парите за здраве, данните не трябва да се крият

"Платформата "Диагноза България" събира и визуализира на едно място данни за управлението на държавните и общинските болници, както и за разходването на средствата на Националната здравноосигурителна каса", заяви създателят ѝ Мартин Атанасов в студиото на "България сутрин".

По думите му платформата обработва огромен обем официални данни, които, ако бъдат разпечатани, биха заели близо 64 000 страници.

Източници на данни и достъп до информацията

"Тази информация показва къде отиват парите в здравеопазването. От една страна как се управляват държавните и общинските болници, а от друга – къде отиват парите на Касата в частните и държавните болници", обясни Атанасов.

Той уточни, че информацията е събрана единствено от официални източници – Министерството на здравеопазването и НЗОК, като голяма част от нея е получена по Закона за достъп до обществена информация.

"Ако отворите сайта на НЗОК, първо трудно ще разберете къде са тези данни и какво означават. Идеята на платформата е да ги визуализира по много достъпен начин", посочи гостът на Bulgaria ON AIR.

Ролята на изкуствения интелект в анализа

По думите му използването на изкуствен интелект (AI) е ограничено единствено до създаването на програмния код на платформата, а не до анализа на информацията.

"Изкуственият интелект не анализира данните. Той е написал кода, а след това кодът изпълнява предварително зададени правила", обясни Атанасов.

Той коментира и публикуваните данни за възнагражденията в държавните и общинските болници. Според него най-високите заплати са основно при ръководствата, докато лекарите и особено медицинските сестри продължават да получават сравнително ниски възнаграждения.

Среща с МЗ и нуждата от прозрачност

Атанасов съобщи, че вече е провел среща с ръководството на Министерството на здравеопазването, на която е обсъдил бъдещото развитие на платформата и разширяването на достъпа до информация.

"Въпросът не е дали ще ми предоставят данни, а да има прозрачност – тези данни да не се крият, а да се публикуват регулярно", посочи той.

Отклонения, цени на медикаменти и аномалии за 620 млн. лв.

По думите му платформата вече позволява да се откриват сериозни разлики между сходни лечебни заведения, например при разходите за консултантски услуги, поддръжка или закупуване на медикаменти.

Атанасов уточни, че при изчисленията не се използва най-ниската стойност, а медианната цена, за да се избегнат изкривявания.

"Ако болниците, които купуват на необичайно висока цена, бяха закупили лекарството на средната цена, това са потенциално спестените средства", каза той.

Така е формирана и сумата от около 620 млн. лв., която платформата отчита като аномалии за разглеждания период.

Към момента най-големите отклонения се наблюдават при управлението на държавните и общинските лечебни заведения, като анализите ще бъдат разширявани и за частните болници с допълването на нови данни.