Дефицит, Брюксел и скандали: България в институционална криза

Темите за бюджетния дефицит, препоръките на Европейската комисия, ареста на Стоян Мавродиев и казуса "Баба Алино" доминираха в дискусията в студиото на "Денят ON AIR" между финансисти, експерти по сигурността, енергетика и политология.

Макар позициите им да се различаваха, всички се обединиха около тезата, че страната е изправена пред сериозни институционални и обществени предизвикателства.

Европейският натиск и състоянието на публичните финанси

Политологът проф. Мария Пиргова свърза настоящите проблеми с натрупвани в продължение на десетилетия практики - от укриването на доходи и осигуровки до нежеланието за реформи в данъчната и социалната система.

"Най-общото обяснение на цялата ситуация е това, което сме правили последните 20 години. Как сме живели, как между нас има един такъв неписан договор - да лъжем държавата, да минаваме с минималната работна заплата като основа за осигуровки, да не се вдигат осигуровките, да не се вдига нищо с 5%, да не се вдигне еди кой си данък там - спорът за миналия бюджет. И разбира се, ненавременното влизане в Еврозоната", коментира проф. Пиргова.

Според нея предупрежденията от Брюксел не са изненадващи, а са резултат от модел на управление и обществено поведение, който вече трудно може да бъде поддържан.

Финансистът Светлин Танчев обясни, че процедурата по свръхдефицит е стандартен механизъм за държавите, които надвишават допустимите бюджетни показатели.

"На първо място всички държави, които надминават критериите за 60% дълг спрямо БВП и 3% бюджетен дефицит годишно, са в такава бюджетна процедура. Друг е въпросът доколко мерките и наказанията, които тази процедура предвижда, се налагат. Тук трябва да кажем, че да, те са в такива процедури, но засега Европейската комисия не е налагала наказания на такива държави", каза Танчев пред Bulgaria ON AIR.

Енергийният експерт Красимир Манов беше значително по-категоричен.

"Това, че Европейската комисия ни вкарва в процедура по свръхдефицит и че препоръчва да се промени данъчната система, да се премахне плоският данък, това са политически знаци на Европейската комисия, която казва: "Ние те знаем, господин Радев, че ти можеш да си проруски или проамерикански, но в никакъв случай не си проевропейски", заяви Манов.

Според него дефицитът може да бъде овладян сравнително бързо чрез увеличаване на приходите и ограничаване на разходите, но настоящото управление няма капацитета да го направи.

Арестът на Стоян Мавродиев и въпросите към институциите

Значителна част от разговора беше посветена на ареста на Стоян Мавродиев в Белград и последствията от този случай.

Бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев подчерта, че най-важният въпрос е дали държавните институции са разполагали с данни за престъпна дейност и какво са предприели по тях.

"Ако има данни за престъпления, няма логика ДАНС да го екстрадира и той да остане безнаказан, а хората да не могат да си съберат парите. Тези въпроси трябва да се изяснят. Ако е имало данни за престъпления, защо това не е разследвано, кой го е покривал? Ако не е имало такива, значи някой го е проспал. Аз съм сигурен, че ДАНС, тръгвайки да издава една такава заповед, е наблюдавала и знае какво е правил", категоричен бе Гунев.

Манов от своя страна заяви, че службите за сигурност трудно биха могли да не знаят какво се случва, а липсата на действия според него е резултат от политически натиск.

Той определи случая като проблем на националната сигурност и настоя за поемане на персонална отговорност от страна на институциите.

Танчев беше на мнение, че ако има реална воля за разследване, както движението на финансовите средства, така и административните решения могат да бъдат проследени, тъй като подобни действия оставят следи в системата.

"Баба Алино" - симптом на по-дълбок проблем

Казусът "Баба Алино" беше представен не просто като строителен скандал, а като пример за по-широки проблеми в държавното управление.

Според проф. Пиргова обществото дълго време е приемало различни нарушения като нещо нормално и това е създало култура на мълчаливо съгласие.

Тя смята, че правителството се опитва да извади на показ подобни практики, но промяната ще бъде трудна, защото засяга не само институциите, а и обществените нагласи.

Танчев също видя в случая отражение на по-дълбок ценностен проблем.

Анализът му показва, че не става дума само за отделни виновници, а за система, в която множество институции и длъжностни лица са пропуснали да реагират навреме.

Според него трайното решение минава през образование и изграждане на общество, което не толерира подобни практики.

Ще издържи ли правителството?

По отношение на политическата перспектива проф. Пиргова смята, че кабинетът няма реална алтернатива освен да продължи работа и да се опита да довърши започнатите процеси.

Тя вижда в последните избори обществено желание за промяна и смята, че управляващите трябва да получат възможност да докажат намеренията си.

Филип Гунев е по-предпазлив. Според него обществото има право да очаква ясна визия за реформите и конкретни стъпки за изпълнението им.

Ако това не се случи в близките месеци, кредитът на доверие към управляващите бързо ще се изчерпи.

Красимир Манов остана най-критичен, като прогнозира сериозни политически трудности за управляващите още през следващите месеци заради, според него, липсата на решителни действия срещу натрупаните проблеми.