"Всички сме свидетели, че онова, което се случи като изменение в Конституцията по отношение на правомощията на президента относно служебния кабинет създава предпоставки за конституционна криза и за нагнетяване на политическо напрежение. Българските институции все пак се оказаха на ниво и отговорни да преодолеят ситуацията. След като част от участващите в "домовата книга" отказаха евентуално да бъдат посочени за служебен министър-председател, президентът се оказа в ситуация, където трябваше да посочи такъв измежду двама-трима души", заяви преподавателят по наказателно право в СУ и бивш вицепремиер проф. Пламен Панайотов в "Денят ON AIR".
По думите му никой човек не може да бъде принуден да заеме пост, който не иска.
"Първоначално ни се обясняваше, че хората в този кратък списък нямат право да откажат. Това беше първият абсурд, защото е очевидно, че не може да се заема какъвто и да е пост, въпреки съгласието на човека. Самите вносители на Закона за изменения и допълнения в Конституцията казаха, че президентът няма право преди да издаде указа да откаже да го издаде, след като е направил консултации с всички политически сили. Такива варианти поначало се изключват в една нормална правова държава. Никой не може насила да бъде накаран да заеме определен пост, още повече на мин.-председател", допълни проф. Панайотов пред Bulgaria ON AIR.
Конституционните реформи в страната трябва да се подкрепят от мнозинство
Според него би трябвало парламентът да може да заседава във всеки един момент.
"В Конституцията изрично е записано, че за да има решение, следва то да е подкрепено от повече от половината от всички членове на Конституционния съд. Факт е, че поначало народните представители има смисъл да са в неплатен отпуск, но фактът, че винаги може да бъде свикано заседание на парламента не отменя възможността парламентът да бъде свикан на заседание и да вземе решение", коментира юристът.
Проф. Панайотов споделя своите виждания за това как трябва да изглежда една успешна съдебна реформа.
"Пътят за една същинска съдебна реформа се състои в това да се каже на обществото "имаме такива и такива празноти в наказателното, административното и гражданското правораздаване". Втората стъпка е да ги преодолеем. Третата стъпка е, когато вече сме ги преодолели на законово равнище, да кажем "тези закони предполагат и допълнителни изисквания към магистратите, които ще се ангажират в тяхното прилагане, поради което се налагат и кадрови промени". Това е пътят за същинска съдебна реформа", поясни преподавателят.
Гледайте целия разговор във видеото.
За наказание: Пратиха в “месомелачката” руски войник облечен в рокля (ВИДЕО 16+)
Китай тества Z-10 за опасни мисии: щурмовите хеликоптери тренират полети под радара
Как войните между Иран и Украйна се превърнаха в един енергиен шок
Меган Маркъл по бански в басейна за ЧРД
Можем ли да живеем до 146 години, а и повече?
Как да изберем протеинов шейк и за какво трябва да внимаваме?
Психология за родители: Режимът и чувството за предвидимост
Защо рискът от исхемичен инсулт се повишава в горещините?
Нови следи от вода на Марс са открити в стари данни от марсохода „Спирит“
Експерт, предсказал кризата от 2008 г., дава нова, мрачна прогноза за бъдещето
Имплант с размери 2×2 мм възвръща зрението на хора с тежко очно заболяване
Десетгодишен японски учен направи пробив в изследването на пеперудите
Винисиус Жуниор преподписа с Реал (Мадрид)
ЦСКА удари с 3:0 Макаби като гост
Тъжна вест! Почина голямо име в медицината
Златото стигна до 4295 долара за унция
Във Варна наградиха победителите в Спартакиадата на ВМС
Кадър на деня за 6 август
Американските борсови индекси са в отстъпление, петролът отново се устреми нагоре
OTP Group отчете силни финансови резултати през първото полугодие
В Европа работят над 10 хил. пивоварни, в България те са 42