fallback

Хампарцумян: Русия не иска България извън ЕС, иска ни като слабо звено

"Можем да влезем в еврозоната, но трябва да си вкараме в ред бюджета догодина", каза финансистът

13.12.2022 | 20:55 Автор: Вяра Димова

След неуспеха с Шенген, правим ли крачка напред с еврото?

"Технически все още може да ни се получи влизането в еврозоната, но трябва да си вкараме в ред бюджета догодина, за да не е очевидна инфлацията. Има начин това да се направи - ако се регулират енергийните помощи за бизнеса. Ще трябва да се направят компромиси - да се вкара бюджетният дефицит в рамки", каза председателят на Българския форум на бизнес лидерите Левон Хампарцумян в студиото на "Денят ON AIR".

Той подчерта, че еврозоната има много преимущества, а икономически активните хора ще бъдат на първо място. Транзакционните разходи са няколко стотин милиона, които ще останат във фирмите. 

"Има спекулация със страховете, тя има два компонента. Едната е чисто политически - да бъдем против, а другата има руско влияние. Русия не иска България извън ЕС, иска ни като слабо, клатещо се звено. Еврото е геополитическа котва. Бордът е хубаво нещо, но при лоша комбинация в парламента, ще гласуват за излизане от борда", каза още Хампарцумян пред пред Bulgaria ON AIR.

По думите му в еврозоната можехме да влезем още през 2007 година.

"Българските политици така питаха дали ще ни пуснат в еврото, че да им кажат - не. Процесът за влизане в еврото е по-важен от самото влизане в еврото. Искат се реформи, правила. Иска се членовете в еврозоната да имат доверие в нас", посочи гостът. 

В БНБ няма единомислие относно еврозоната, каза финансистът. 

"Стигаме до сложен въпрос - за хипотези, които са перфектно записани в докторати и се поощряват в академичните среди. Същото е и с ваксините. Когато помолите неподготвени хора да арбитрират високопрофесионален спорт, става мазало", даде пример гостът и коментира минималната работна заплата, като подчерта, че 850 лева имат една стойност в София и друга в икономически неразвитите части на страната. 

"Българската администрация няма инструмента да фокусира увеличаване на заплати и помощи на бедните по прецизен начин. Примерно - хора, които се осигуряват на минимална заплата, но получават в плик още толкова. Нарастването на минималната заплата би довело до ръст на сивия сектор. Има сегменти, които няма да могат да плащат тази заплата. Трябва да направим максимално много неща прозрачни и управляеми", категоричен е Хампарцумян.

Финансистът коментира, че единствения мотиватор да има кабинет в момента е няколкото милиарда на хоризонта.

Гледайте целия разговор във видеото.

fallback
Още от Денят ON AIR
fallback