Избори без доверие: Къде се къса системата?

В навечерието на поредните избори отново сме изправени пред въпроса, който вече години наред не получава еднозначен отговор - можем ли да гарантираме не просто провеждане на вот, а доверие във вота.

Координационният щаб отчете огромен ръст в сигналите за нарушения.

Когато всяка следваща изборна кампания започва със статистика за купен вот, натиск и съмнения, темата вече не е само в правоприлагането. Тя е в самата архитектура на изборния процес.

И тук стигаме до същинския въпрос - организацията. Не политиката, не резултатите, а правилата, по които се стига до тях.

Днес виждаме система, в която отговорностите са разпределени между Централна избирателна комисия, изпълнителната власт и редица други институции, но често без ясно очертана крайна отговорност.

Машинното гласуване съществува паралелно с хартиеното, но доверието в нито едното не е безусловно.

Технологията трябва да гарантира сигурност, а се превръща в повод за съмнение. Контролът трябва да предотвратява нарушения, а започва да ги отчита като хроничен симптом.

Всичко това поставя един по-дълбок въпрос - имаме ли капацитета като държава да организираме избори, които не просто да бъдат признати за законни, а да бъдат признати за законни, а да бъдат приети за легитимни?

Защото легитимността не се измерва само в протоколи и резултати. Тя се измерва в усещането за честност – както у гражданите, така и у участниците в процеса.

Дебат по темата в студиото на "Директно" с Цветелина Пенева от Обществения съвет към ЦИК и доц. Албена Танева, ръководител на катедра "Публична администрация" в СУ "Св. Климент Охридски".