Кога ще изчезне животът на Земята и какво трябва да знаем за Космоса

До 2036 година вероятно ще има информация дали на спътника на Сатурн, Титан, съществуват условия потенциално да се поддържа извънземен живот. Това смята българският учен гл. ас. д-р Петър Ефтимов, който е от катедрата по клетъчна биология и биология на развитието от биологическия факултет на Софийския университет. 

“Това, което е важно, е нашето познание за Космоса и за Слънчевата система, защото колкото и оптимистично да сме настроени, най-вероятно това ще бъде мястото, което ще можем да опознаем, поне през близките столетия. Тази мисия ще даде отговор на въпроса дали има условия за живот - не само такъв, какъв го познаваме, но и малко по-различен отвъд зоната на обитаемост на нашата звезда. Това търси астробиологията, която се занимава с произхода, еволюцията, разпространението и бъдещето на живота на Вселената”, каза д-р Петър Ефтимов в неделното издание на "България сутрин". 

Той допълни, че след около 700 милиона години на Земята ще настъпи недостиг на въглерод, което ще засегне растителния живот, оттам ще изчезне и целият многоклетъчен живот на планетата. 

“Проблемът е, че количеството слънчеви лъчи, които достигат до Титан, е много по-малко от това, което достига до Земята и там не би могло да има вода в течно състояние. Има друга течност обаче, която я има, и това е метанът. Ние не свързваме метана с нищо живо и не можем да пием метан, но някой друг може. Дори на Земята има метаногенни микроорганизми, които включват тези късоверижни въглеводороди в своя организъм и по този начин произвеждат метан. Възможно е да има такива организми на Титан, има косвени доказателства за това още от 2010 година при предишната мисия, която пътуваше около покрайнините на Слънчевата система. Наблюдаваме ненормално голям пренос на водородни молекули, което загатва за организиран живот”, заяви гостът пред Bulgaria ON AIR. 

Хората не сме много адаптирани към условията в Космоса. Все още не сме открили как да се възпроизвеждаме в него, каза д-р Ефтимов.

Живот на Марс

“Мисиите до Марс все още са проблемни, поради опасенията за здравето на астронавтите, защото дори и да използваме такъв момент, в който Марс и Земята са в опозиция и са максимално близо, пак пътуването извън нашия протективен щит, който представлява земната магнитосфера, излага астронавтите на твърде висок риск. Има много потенциални решения и точно затова астробиологията, като направление, в което има над 100 дисциплини, е толкова важна и се радвам, че от тази година ще можем да направим такова нещо в България”, коментира още Петър Ефтимов. 

Целия разговор гледайте във видеото.