Букмейкърите без лиценз влизат в черен списък

Интернет доставчиците ще трябва да филтрират трафика и достъпа до нелицензирани сайтове, които предлагат хазартни услуги, предвиждат приетите на второ четене промени в Закона за хазарта. За целта ще е нужно решение на Държавната комисия по хазарта, одобрено и от Софийски районен съд.

Освен това комисията ще прави „черен“ списък на сайтовете за онлайн залагания, които нямат необходимия български лиценз. Промените в закона задължават ГДБОП да затваря сайтовете, които предлагат игри на късмета без лиценз - включително и онези, чиито сървъри са извън страната. От текстовете не става ясно как точно ще става това.

Ако доставчиците на интернет не забранят достъпа на потребителите до нелицензирани казина и букмейкъри в срок от 72 часа след добавянето им в черния списък, ще бъдат глобявани от 10 000 до 20 000 лева.

„Не може интернет доставчиците да знаят кои от всичките страници, които те хостват или са в интернет, осъществяват незаконен хазарт. Това ще им бъде посочено от Държавната комисия по хазарта. Регламентът за черния списък е ясен - сайтове, които нямат лиценз от комисията, осъществяват незаконна дейност ", поясни депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев.

Според Румен Овчаров обаче на ДКХ се възлага надбягване с времето, което е безсмислено. Червеният депутат предложи списъкът да е по-скоро позитивен, или изобщо да отпадне.  

Без почти никакви дебати народните представители решиха да бъдат увеличени изискванията за инвестиции към хазартните оператори. Те потвърдиха и пълната забрана върху пряко рекламиране на този вид дейност, включително и получаването на нежелани sms-и от игрите на късмета.

Дейности по този закон вече ще могат да се организират от търговски дружества, регистрирани у нас или друга страна-членка на ЕС, както и в друга държава, която е страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или в Швейцария.

Новият закон има съществени недостатъци, смята Надя Христова, член на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите в игралната индустрия. "Изискванията за доказване на инвестиции са твърде високи... Освен това разходите за сертифициране на игралното оборудване също трябва да се признаят за инвестиционен разход. Забраната за реклама също е притеснителна“, заяви Христова.

Робърт Стокър, председател на комитета по игрално право в Американската адвокатска асоциация, заяви за Bulgaria On Air в края на миналата година, че не знае да има друга държава с толкова строга забрана за рекламиране на хазартната дейност като тази, описана в българския закон. 

По данни на Комисията за хазарта в страната има около 4 500 игрални зали и казина, а между 20 и 25% от тях след приемането на закона ще трябва да променят дейността си.