Училището да дава специфични умения и ранно кариерно ориентиране

Мануела Тотева e председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), партньор на конференцията "Образование и бизнес: 6", организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria на 10 май 2017.

Какво е успехът според вас, как го измервате и за какво го използвате?

Баланс между стремежите и постиженията ни в личен и кариерен план. За какво го използвам е труден въпрос, защото съм крайно самокритична.  Да кажем с промяната,  до която води работата ми за възприятието на професията “комуникационен специалист”.

Използвам го за пример,  мотивация, инвестиция.

Кой дава най-важните за вас оценки?

Най-критичните ми приятели.

Как приемате успеха - като оценка за положените усилия или като възможност за развитие?

Винаги мисля стъпка напред и обикновено преди идването на успеха съм подхванала нова задача.  В този смисъл, по-скоро възприемам всеки успех като изпълнен ефективно проект,  от който съхранявам опита и надграждам за следващия.

Когато търсите кадри за вашата организация, „отличници“ ли търсите или хора, които искат да учат?

Хора с иновативно мислене и с потенциал.

Кой е отличникът? Който има много дипломи или който иска да учи от организацията, компанията, медията?

Многото дипломи не са гарант за добър служител.  Смятам, че все повече организации търсят високоефективни кандидати с техонлогични умения,  независимо от сферата.

Какви рискове и възможности виждате пред образованието през 2017 в България?

Рисковете са в липсата на желание за промяна и разбирането,  че сме си добре. Потенциал има в подкерпата за качествено образование и интегрирането на практически знания от рано.

В кои специалности виждате перспектива за реализация на пазара на труда в следващите 8-10г.?

Виждаме как дигиталното постепенно навлиза във всички сфери и вероятно ще измести накои професии,  но за мен остават важни инженерните специалисти, старшите търговци и тези, които се занимават с развитие на хора. А комуникационните специалисти ще работят още по-глобално и в унисон с пулса на дигитализацията.

По какъв по-добър начин могат да бъдат включени в образователната система децата, чийто майчин език не е български?

Имам опит от други държави,  където тези деца се включват плавно, но устойчиво с акцент върху социалните умения и минимизиране на коригиращите действия в стил “червен химикал”. Важно е да се насърчава инициативата.

От какво има нужда българското училище - от подобряване на средата, от постигане на по-добри резултати или от преподаване на специфични умения?

Специфични практически умения и ранно кариерно ориентиране.