Радев: Качествени пътища без корупция изискват смяна на модела

Амбициозните цели, които сме си поставили за строителство на модерни и безопасни пътища, няма как да бъдат изпълнени бързо, качествено, без преразход на средства и без корупция, ако не започнем да сменяме модела на изграждане на стратегическата инфраструктура.

Това заяви министър-председателят Румен Радев в началото на днешната среща в Министерския съвет с представители на браншови организации на проектанти, инженери и строители, финансиращи институции и сдружения, ангажирани с транспортните политики.

На събитието кабинетът представи нов подход за развитие на транспортната инфраструктура и изведе като приоритет диалога с бизнеса и обществеността в интерес на по-голяма предвидимост и прозрачност в процеса на изграждане и развитие на инфраструктурата.

Задълбоченият анализ по темата е извършен от Министерството на транспорта и съобщенията, съвместно с Агенция "Пътна инфраструктура", Министерството на околната среда и водите и други компетентни институции.

Нов модел за изграждане на инфраструктурата

"След като се запознаете с него, след като го обсъдите във Вашите организации, следва да се видим пак и да вземем решение какво ще строим приоритетно и как", посочи премиерът Румен Радев.

Според министър-председателя е необходимо час по-скоро да започне изграждането на скоростни пътища и магистрали при високо качество и безопасност. За целта, наред с държавното финансиране, вече се разглеждат и нови модели на публично-частно партньорство и на концесии.

Това от една страна ще даде възможност да се освободи публичен ресурс за дейности и сфери, където държавата е с водещо място, като например образование, здравеопазване, култура, спорт, сигурност.

От друга страна - ще се постигне значително по-бърза реализация на обектите, тъй като ако се разчита единствено на националния бюджет и се продължи с досегашните темпове, ще са необходими поне 50 години, за да бъдат осъществени всички набелязани обекти.

Същевременно се цели да не бъдат допуснати и нерегламентирани практики, каквито е имало в миналото.

Концесии само за нови обекти

"Няма да се връщам назад за чувалите с пари от АМ "Хемус" и много други случаи на компрометирани обществени поръчки", отбеляза Радев и добави, че за съжаление "концесия" се е превърнала в мръсна дума за българското общество.

В хода на днешната среща категорично беше разсеяна и спекулацията, че магистралите ще бъдат давани на концесия.

"Искам много ясно да заявя - там, където има изградено строителство с публични средства, където всеки българин вече е платил чрез публичния бюджет, ние изобщо не говорим за концесии", заяви Радев.

Той даде пример с магистралите "Тракия" и "Марица", а също така "Хемус", "Струма" и скоростния път от Видин до Ботевград. Възможности за концесии ще се търсят за обектите, за които не достига ресурс, но са от съществено значение за транспортната свързаност.

Същевременно държавата ще продължи да поддържа обходни пътища, така че всеки да има избор откъде да пътува.

Фокус върху бързото проектиране

Министър-председателят Радев специално акцентира върху необходимостта да има проектна готовност за жизненоважните за развитието на България пътни артерии. За целта вече тече процес по оптимизиране на редица закони, което ще позволи проектирането да става много по-бързо и след това да стартира възлагане.

"Ще бъдат поканени абсолютно всички - наши строителни фирми и организации и чужди. Ще търсим най-доброто решение, най-бързото и най-качественото", заяви премиерът.

По думите му една от най-важните задачи пред министрите е именно проектната готовност. "Ресурс ще има, но искаме резултат бързо, качествено проектиране, за да може да започнем паралелното възлагане на всички важни транспортни обекти", заяви още премиерът Румен Радев.

Новият подход за развитие на транспортната инфраструктура беше представен подробно в рамките на събитието от министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев.

На събитието в Министерския съвет участваха също министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков и министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова.

Снимка: МС