От 1 юли се въвежда нова такса от 3 евро за всички онлайн поръчки на стойност до 150 евро, идващи от държави извън Европейския съюз.
Предстои да видим как тази промяна ще се отрази на цените на стоките и каква ще бъде реакцията на потребителите, свикнали с евтините покупки от чужбина.
Иван Райков често поръчва от големите платформи за китайски стоки. Причината – разнообразието, което намира там. Той посреща спокойно новината за новото мито.
"Съвсем нормално е, все пак се опитваме да запазим нашия си пазар, ще видим как ще се отрази. Това което в момента е предложено като мито е 3 евро на позиция в пратката, така че стига да няма алтернатива тук – ще се поръчва оттам", коментира Иван.
Други обаче са на противоположното мнение.
"Напълно излишно според мен е това нещо, което още повече ме отказва да пазарувам", коментира Виктория.
Как ще се начисляват новите такси
Новото фиксираното мито ще засегне не само стоките от Китай, а всички пратки от страни извън ЕС.
"Новата митническа такса мито от 3 евро засяга пратки до 150 евро, които са продукт на онлайн търговия – най-популярния пример са големите онлайн платформи. За всеки вид стока в пратката – т.е. ако вие си поръчате две тениски и една плажна чанта, ще платите допълнителни 6 евро, защото тениските са две", обясни Вяра Генова-Рудолф, Агенция "Митници".
Ролята на складовете в ЕС
Според някои експерти мярката ще засегне малка част от пратките. Причината – повечето от платформите имат складове на територията на ЕС.
"Ако си вземете от някои от големите китайски оператори стока с ниска митническа стойност, ще забележите, че пратката стига за няколко дни, до седмица. Това няма как да стане, ако идват от Китай. Очевидно тези пратки са вкарани като стоки, те са обмитени", коментира председателят на Българо-китайската промишлена палата Лъчезар Динев.
"Те разполагат с хъбове, които на този етап функционират като складове под митнически контрол. В тях се съхранява стока, която вече е пристигнала в ЕС, целта е много бързо да се достави до клиентите, но не е официално внесена по митническите правила, а се намира под митнически контрол. След като вие си поръчате вашата конкретна пратка, тя се пакетира в конкретния склад и се извежда сама по себе си като минава съответните митнически процедури", допълни Вяра Генова.
Как потребителите заобикалят ограничението
Новата такса влиза в сила от 1 юли, като обхваща и вече поръчани, но все още непристигнали пратки. Начисленията ще се формират в самите платформи.
А на този фон, българите вече намират начин да преодолеят новото мито – и в социалните мрежи започват да организират групови поръчки, така че да преминат прага от 150 евро, над който допълнителното мито не се дължи.
Вижте повече в репортажа на Станислава Гатева.
Снимка: Unplash
Русия изгражда тайни бази за дронове в обсега на НАТО
Хали Бери се пусна да празнува 60-и рожден ден без... сутиен
Тръмп: САЩ не се стремят да удължат срока на Меморандума за разбирателство с Иран
Как да поискате повишение на заплатата?
Най-сладката смокиня не е най-богатата на полезни вещества
Топ 5 летни процедури с минимално възстановяване
Jideytro (зидезамтиниб) на GSK получи одобрение от FDA за ROS1-позитивен рак на белия дроб
Нов учебник на ВМА съчетава военната и цивилната травма-хирургия
Японски учени разработват експериментална ваксина „против стареене“
Невероятен експеримент: AI определи биологичната възраст на учен на 32 години
Археолози откриха случайно 4000-годишна „гробница на гиганти“ в Сардиния
Огромен тунел, изсечен в скала, открит под Йерусалим: Произходът му остава мистерия
В кои професии заплатите растат най-бързо?
Миряни твърдят, че са измамени от свещеник
"Възраждане": Не само сградите, но и пътищата в "Баба Алино" са незаконни
Младите хора изпитват невиждана неприязън към шефовете на AI компании
България е четвъртият най-голям източник на туристи за Турция през първата половина на 2026 г.
ЕК дава фискална гъвкавост за инвестиции в енергийна сигурност до 2028 г.
Китайските пратки търсят нов път към Европа след новите такси за внос
Гърция планира да изплати предсрочно дълг за около 13 млрд. евро през 2026 г.
Възможно ли е България да стане хъб за технологии от Азия към Европа?