България е сред водещите страни в ЕС по най-висок спад на парникови емисии

Eмисиите на парникови газове са 897 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2) за четвъртото тримесечие на миналата година в ЕС, като това представлява спад с 4,0% в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., когато вредните емисии бяха оценени на 935 млн. тона. В същото време обаче БВП на ЕС остава стабилен, регистрирайки дори малко увеличение с 0,2% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г., показват данни на официалната европейска статистика Евростат.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. икономическите сектори в ЕС, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо последното тримесечие на 2022 г., са доставката на електроенергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), докато емисиите при домакинствата остават стабилни (без промяна).

През четвъртото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове са намалели в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие година по-рано, като най-големият спад е регистриран в Естония (с цели 23,0%), България (понижение със 17,0%) и Финландия (с 9,0%).

Трябва обаче да се има предвид, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. единствено БВП на България е нараснал на годишна база (повишение с 1,6%), докато в Естония е отчетен икономически спад с 2,5%, а във Финландия - с 1,6 на сто.

В същото време увеличение на емисиите парникови газове в края на 2023 г. е отчетено в икономиките на Малта (повишение със 7,7%), Словения (с 5,6%), Кипър (с 2,3%), Словакия (с 1,7%) и Гърция (с 0,3%). Всичките тези пет страни членки на ЕС са регистрирали повишаване на БВП през последното тримесечие на миналата година: в Малта - с 4,3%, Словения - с 2,2%, Кипър - с 2,1%, Словакия - с 2,2% и Гърция - с 1,1%, предаде БНР.

Снимка: БГНЕС