Уверен и стабилен курс към приемането на единната европейска валута очертаха президентът Румен Радев и премиерът Гълъб Донев в рамките на конференцията "България по пътя към еврото". На нея беше подчертано, че членството в Еврозоната е стратегически за България въпрос, който изисква диалог, сближаване на позиции и изработване на ясна национална програма
"Една от основните задачи на служебното правителство ще бъде отваряне на пътя на България към приемането на еврото и ясното изясняване на позитивите от единната европейска валута" заяви служебният премиер Гълъб Донев.
"Това ще направи България устойчива, както на сегашните, така и на бъдещите кризи. Членството в Еврозоната е стратегически за България въпрос", подчерта президентът Радев .
"Важна стъпка към Еврозоната е бюджетния дефицит да е под три процента, което е задача на бъдещото Народно събрание. Не само политическо говорене, трябва да се мисли за реалните политики и да имат реална картина за бъдещите дебати за бюджета", допълни Радев.
От своя страна служебният финансов министър Росица Велкова заяви, че българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещото си успешно функциониране в еврозоната.
"Инфлационният процес в България зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция и затова постигането на критерия ценова стабилност е предизвикателство за страната ни", каза още Велкова.
Според управителя на БНБ Димитър Радев генезиса на цялостното забавяне на страната ни е в политическата криза от последните две години. "В резултат на тази криза бюджетният процес е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран Закон за държавния бюджет и средносрочна фискална програма", коментира Димитър Радев.
Статистката сочи, че покачването на инфлацията в Хърватия след приемането и в еврозоната граничи с нула, заради приетите закони за еврото и Закона за защита на потребителите с ясни критерии.
"С приемането на еврото всички кредитни агенции увеличиха рейтинга на Хърватия и сега е на исторически високи равнища. Паричната политика е единственият механизъм за борба с инфлацията и затова ЕЦБ вдига лихвите. Ако не бяхме в Еврозоната, лихвите щяха да са доста по-големи. Въпреки сложната геополитическа картина, която влияе на инфлационните процеси както в България така и в цяла Европа. Зам.-председателят на ЕК изрази надежда", коментира хърватският финансов министър Марко Примовац.
"Пътят е трънлив, но се надявам България е да е 21 държава в Еврозоната. Предполагаемата дата за прием на страната ви в Еврозоната е 1 януари 2025 година", заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис.
Вижте повече в репортажа на Тоня Стоянович.
Украинските машини на войната: роботи с картечници и гранатомети срещу руските сили
Японски храни и напитки за здраве и дълголетие
Левски спечели инфарктно с 1:0 срещу Кайрат в Шампионската лига
Заради загубите на фронта: Полша обмисля нов трансфер на МиГ-29 за Украйна
Експериментална дъвка намалява HPV и бактерии в устата
Фруктозата подпомага метастазирането рака на яйчниците
Кърменето дава това, което никое друго хранене не може
Как да се предпазим от опасните последици на жегата?
Китай се утвърждава като световен лидер в производството на хуманоидни роботи
Кашалотите са най-шумните животни на планетата
Краят на света според Бредбъри: Избегнахме ли ядрена катастрофа на 4 август 2026 г.
Най-голямата дигитална камера в света, тази на „Вера Рубин“, засне над 650 000 галактики
Близо наполовина са намлели кражбите с взлом в ЕС за последното десетилетие
Електронната шофьорска книжка влиза в сила от 2030 г. в ЕС
Продължаваме да сме с най-ниската минимална работна заплата в ЕС
Ново 20: Полицаи се маскират като растения, за да ловят шофьори-нарушители
Внимание! Магнитна буря връхлита Земята днес и утре
Анализатор: Ценят се AI компании, които могат да обяснят големите си харчове
Експерт: Отговорността при действията на AI е недостатъчно покрита
Страните от Персийския залив в ОПЕК увеличават производството на петрол през юли
Може ли България да стане хъб за трансфер на технологии от Азия към Европа?