"Не бяха виждали четки, а нарисуваха прекрасни икони": Уроци по иконопис в джунглата на Латинска Америка

Тя е пътешественик с мисия. Наградена от списание "Нешънъл Джиографик", дипломиран доктор от "Принстън", днес Надежда храни надежда, че чрез хляба и груповите месения, които организира и които са се превърнали в световна методология, ще обедини и ще сплоти хората.

Да учиш племена на инките и на маите как да рисуват икони – това прави в джунглата на Латинска Америка и в ЮАР завършилата университета "Принстън" – антропологът Д-р Надежда Савова - Григорова.

"Те не бяха виждали никога през живота си четки, а нарисуваха прекрасни икони. Такива никой не е виждал… Богородица беше с техни носии", сподели Надежда. 

Изрисуваните икони жените от племето "целтал" продават на туристите, а с парите успяват да построят училище и да наемат учители. Всичко с една цел – да съхранят древния си език.

След 3 месеца в джунглата Надежда научава много, както за племето, така и за себе си. Като човек, призван да изучава хората, българката не спира дотук. В продължение на близо година работи за ЮНЕСКО, в ЮАР отново преподава иконопис, живее и в Бразилия, във Фавелите – там, където престъпността е най-висока, в Етиопия пък изследва традициите за Рождество Христово. Всички тези пътувания осъществява по време на 8-годишната магистратура и докторантура, които кара едновременно в реномирания университет "Принстън". 

В САЩ българката остава близо 15 г. – време, в което куфарът остава събран – готов за следващото приключение с антропологически привкус. Обиколила 80 страни и сменила три паспорта, днес светът на Надежда е съпругът ѝ Стефан и четирите им деца – всичките родени в една и съща болница в София – същата, в която е родена и самата Надежда.

"В момента, в който завърших докторантура, веднага се върнах. Спечелих и проект в България и вече бях създала неправителствена организация  - имаше финансиране да създам тези хлебни къщи", каза Надежда.

Обиколила света и имала възможността да живее навсякъде, тя се прибира тук, където казва, че вижда смисъл. И днес, и преди близо 10 г., когато се прибира, Надежда храни надежда, че с помощта на насъщния и организираните групови месения на хляб успява да промени средата и да възпита най-важното – че никой не е по-голям от хляба и всички хора са равни.

"След всяко едно месене се чувствам добре, защото щом човек е намерил нова сила да продължи напред – това ми е достатъчно", емоционално разказва антропологът.

Двамата със съпруга си основават и фурна в София, в която днес дават хляб на 10 души. Освен всичко това и грижите за четирите деца – едното от които на няколко месеца, Надежда пише детски книги. Пекарната ги финансира, а децата ѝ ѝ помагат с илюстрациите.

Намерила мира в себе си и успяла да го опази, днес Надежда пресява брашното, от което се изхранва и което ѝ дава смисъл да живее и да прави добро – това, което се стреми да възпита и у децата си. 

Вижте цялата история на Надежда, разказана от Петя Кертикова във видеото.