Историите ON AIR: Тайната на Нобеловата награда

Повече от век всяка година на първи февруари няколко души в Стокхолм научават информация, която трябва да запазят в строга тайна цели 50 години. Това са около стотина души, които са членове на Нобеловите комитети по физика, химия, медицина, икономика, литература и мир. Те получават мотивационни писма от цял свят за номинирани за най-старото и най-престижно отличие и не трябва да издават кои са кандидатите, както и от кой идва предложението. Тайната е част от правилата въведени през 1900 година. Оттогава до днес нито един от ангажираните с определяне на лауреатите не е нарушил дискретността.

В началото на 2024 г. станаха известни всички номинирани през 1973-та за Нобеловата награда за литература. В оповестения списък един кандидат е отбелязан като българин. Това е роденият в Русе немскоезичен писател Елиас Канети, който през 1981 година получава Нобелова награда за литература като австрийски писател. В периода от 1912-та до 1973 година четирима български автори на стихове и проза са били сред номинираните за престижното отличие.

"Чехов живее до 1904 година, също не е сред носителите на Нобеловата награда. По-късно също има големи имена като Марсел Пруст, като Кафка, като Вирджиния Улф от по-новите – Борхес. Да не говорим за поети като Лорка, като Одън, тоест знакови имена, които са прескочени", казва директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов.  

Според записаното в завещанието на шведския индустриалец и основател на наградите Алфред Нобел, престижното отличие трябва да отиде "при човека, който в областта на литературата създаде най-забележителното произведение в идеалистична посока".

В 1911 година за първи път в българските литературни среди се оформя идеята да изберат сред нашите изтъкнати писатели един, който да предложат за Нобелов кандидат. Тогава са обсъждани две номинации – на Иван Вазов и на Пенчо Славейков, но писмо с кандидатура от София не пристига в Стокхолм. Ден преди да изтече срокът за номинации за 1912-та Алфред Йенсен от Нобеловия комитет вписва сред претендентите за отличието българският поет Пенчо Славейков с поемата му „Кървава песен“.

"В тези новооткрити документи, разчетени на Нобеловия комитет става ясно, че той е предложил Пенчо Славейков, но е предложил и поета Ярослав Връхлицки с идеята да бъде поделена Нобеловата премия за литература между тях", казва литературният историк и документалист Катя Зографова. 

Но по-късно Йенсен оттегля номинацията на Славейков, защото Връхлицки е много по-известен, много по-превеждан и много по-болен. 

"Иронията на съдбата е, че и двамата номинирани умират. Наградата за 1912 година печели Герхард Хауптман", допълва Зографова.  

На 20 септември 1916 година професорът по литература и история на културата Иван Шишманов изпраща писмо до Нобеловия комитет, с което номинира Иван Вазов за престижната награда. Докладчик за него отново е Алфред Йенсен. 

"В доклада си той откроява стихосбирките му „Пряпорци“, „Гусла“, „Тъгите на България“ и „Звукове“, но не и романът "Под игото" - това казва Надежда Терзи, главен уредник в къща-музей „Иван Вазов“ – София.  

Патриархът на българската литература не става нобелов лауреат, но в 1919 година с указ на цар Борис Трети е обявен за народен поет. Връчен му е и най-високият орден на България – „Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий“ даван само монарси.

Един неизвестен за нас днес български поет и драматург също е сред претендентите за Нобелова награда. Това е Иван Грозев, който през 20-те години на миналия век е сред значимите творци-мистици не само у нас, но и в Европа. Той е предложен за Нобелов приз за литература през 1928-ма и 1929 година.

"Иван Грозев е изключително последователен мистик. Увлича се от теософия и масонство. В театър „Одеон“ в Париж е играна неговата драма „Златната чаша“.“ Това казва доц. д-р Елена Азманова, преподавател по българска литература в ЮЗУ „Неофит Рилски“

Четири пъти е предлагана за Нобелова награда за литература поетесата Елисавета Багряна. Тя е номинирана през 1943 г., 1944 г., 1945 г. и 1969 г. Последната ѝ кандидатура е направена в разгара на Студената война, когато дори и за Шведската академия е важно предложеният автор да е бунтар или дисидент, ако е представител на социалистическия лагер.

"През 1970 година Нобеловата награда печели съветският дисидент Александър Солженицин. Тогава от Съюза на българските писатели изпращат писмо-протест до Стокхолм срещу приза на Солженицин. След този акт шансовете на Багряна да получи някога високото отличие завинаги отпадат", казва Катя Зографова.

Гледайте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.

Снимка: БГНЕС