Можеше ли Цариград да е български?

През ноември 1912 година българската армия е пред стените на Цариград, но пробивът на линията Чаталджа се проваля. Всъщност 29-и ямболски полк завладява едно от най-важните отбранителни съоръжения - Илеритабия, но висшето ни военно ръководство не разбира това. Полкът скоро е почти обкръжен от османски части, а и нашата артилерия по погрешка открива огън, който попада и върху ямболци. В историята е прието да се счита, че при първата атака на Чаталджа от българска страна участват 118 хиляди войници, а от турска - 195 хиляди. Великите сили ясно дават знак, че няма да дадат български крак да стъпи в хилядолетния град. Неслучайно в района се появява английска ескадра и дори дебаркират части, които да "пазят живота на подданиците на Британската империя.

"Руският императорски двор също дава ясни сигнали, че българската армия няма работа зад линията Мидия - Енос", разказа военният историк Стоян Николов от НВИМ.

Според него дори при успешен пробив при Чаталджа Великите сили не биха допуснали малка България да овладее Цариград и проливите. За съжаление обаче цар Фердинанд е бил завладян от мечтата за възстановяване на Византийската империя. Тиражирани са картички, на които той носи инсигниите на византийски василевс.

"Жестоки убийства се случват не само днес, но са били част и от миналато ни. В българската история има поне две лица, които могат да се определят като "серийни" убийци – първият е Сократ Киршвенг - с четири жертви, вторият е Здравко Рибаров - с девет жертви. Последният е по-известен с прозвището си "кумаришкото чудовище". Киршвенг е бил дърводелец, "дон жуан", първоначално извършва убийства на две жени. Мотивът му бил поредната му "голяма любов” да не разбере за друга негова любов. Заловен е при опит за трето убийство, осъден е на смърт, но е помилван, защото имал две малки деца. След 17 години излиза от затвора и веднага убива още два пъти", разказа журналистът Росен Тахов. Понеже едно от убийства е извършено с тесла, той е описан в пресата като "убиеца с теслата". Има хора с психични отклонения, с жажда за кръв, която не може да се излекува с нищо, освен със смъртно наказание или поне доживотна присъда. Самия Сократ пише, че е е трябвало да умре по-рано, за да не извършва повече престъпления.

В случая със Здравко Рибаров става дума за човек с агресивен нрав, преживял войните. Той бързо е осъден на смърт. Интересен факт е, че докато очаква изпълнението на присъдата си, тогавашни членове на комунистическата партия, които също са в затвора, организират гладна стачка в негова защита, тъй като смятали ,че той симпатизира на техните идеи. Самият Здравко Рибаров отрича да е привърженик на каквито и да е политически идеи.

Според Росен Тахов случаят с така наречения Жоро Павето все още не е достатъчно проучен и изяснен. Заради липсата на каквато и да е официална информация за неговите престъпления, в медиите по времето на социализма за него плъзват всякакви слухове и легенди. Липсата на информация ражда още по-голям страх. Всъщност човекът, който е наричан с това прозвище, е излежал присъдата си. И до ден днешен живее в едно село близо до столицата.

Втора част гледайте тук >>