Забравените традиции на Димитровден: Миши сватби и хвърляне на тояги сред овцете

На Димитровден десетки вярващи се събраха в храм "Св. Димитър" в Панчарево, за да почетат един от най-тачените светци у нас. Празничният ден започна с утреня и света литургия, а богата фолклорна програма събра още жители и гости.

Миряните отправиха молитви за здраве, мир, любов и благоденствие. Част от тях споделиха, че се стремят да предадат на децата си християнските ценности и почитта към светеца.

Вярващите призоваха за повече доброта, честност и любов към ближния дори в трудни моменти. Празничната програма продължи с фолклорни изпълнения, а потокът от хора към храма не стихваше.

В народните вярвания Димитровден бележи края на селскостопанската година и началото на зимата. С празника и дните непосредствено след него са свързани редица необичайни обичаи, част от които днес са почти забравени.

Миши сватби и замазване на очите на гризачите

Един от най-любопитните обичаи е т.нар. "миша сватба", свързана с Мишите дни след Димитровден в някои райони на страната.

Хората улавяли две мишки – мъжка и женска, и организирали символична сватбена процесия. Животните били отвеждани извън селото, понякога с музика и веселие. Вярвало се, че така останалите гризачи ще напуснат домовете и хамбарите и няма да унищожават зимните запаси.

Друг обичай бил "замазването на очите" на мишките. Най-възрастната жена в дома замазвала с кал определени места в къщата, като държала очите си затворени. Според поверието така гризачите нямало да откриват храната.

През Мишите дни жените избягвали да предат, плетат и шият, за да не привлекат мишки.

Хвърляли тояги сред овцете и наблюдавали луната

Вечерта преди Димитровден овчарите хвърляли тояга в кошарата. На следващата сутрин проверявали дали овцете са лежали върху нея. Ако това се случело, се очаквала дълга и студена зима.

Наблюдавали и как спят животните. Ако били скупчени едно до друго, зимата щяла да бъде сурова и снежна. Ако лежали разпръснати, се очаквало времето да бъде по-меко.

Според друго поверие пълната луна около Димитровден също предвещавала студена и снежна зима.

Първият гост носел късмет, а светецът довеждал зимата

Особено значение се придавало на първия човек, прекрачил прага на дома. Според обичая "полазване", ако гостът бил добър, здрав и заможен, семейството го очаквала благополучна година.

Народните представи описват свети Димитър като ездач на червен кон, от чиято бяла брада се сипе сняг. Затова се вярвало, че именно той довежда зимата.

На именниците се поднасяли и бели цветя, завързани с червен конец – символично пожелание за мека зима и здраве.

Разплащали се с ратаите и започвали сватбите

Димитровден бил важна граница в стопанския календар. Тогава приключвали сезонните договори на овчарите и ратаите, изплащали се възнагражденията им и се договаряла работа за следващия период.

След края на усилената селскостопанска работа започвал и сезонът на годежите и сватбите.

На празника се организирали курбани и общи трапези, приготвяло се овнешко или агнешко месо, а именниците посрещали роднини и приятели.

В някои райони Димитровден се свързвал и със завършването на нови къщи. Стопаните устройвали празнична трапеза, дарявали майсторите и получавали благословия за новия дом.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR