Астероид с размер на шестетажна сграда се вряза в Луната

Астероид или фрагмент от комета с размерите на шестетажна сграда се е врязал в Луната и е образувал най-големия нов кратер, откриван досега в Слънчевата система. Събитие от подобен мащаб се случва приблизително веднъж на 132 години, съобщи британският телевизионен канал Sky News ("Скай Нюз").

Новият кратер е широк около 222 метра – приблизително колкото дължината на две футболни игрища – и достига дълбочина от 43 метра. Той се намира в източната периферия на Луната и се е образувал между 11 април и 22 май 2024 г., уточниха от НАСА. 

Огромно светло петно издало сблъсъка

Откритието е направено при проверка на данни от апарата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). През май 2024 г. ученият от NASA Робърт Вагнер забелязал върху карта на Луната необичайно голямо светло петно, заобиколено от тъмен ореол.

"Просто спрях, зарязах всичко и започнах да разбирам какво е това петно", разказва Вагнер.

Според NASA ярката област показва, че материалът на повърхността е бил подложен на силен удар и разместен. Учените смятат, че причината е фрагмент от комета или астероид с приблизителните размери на шестетажна сграда.

Самият момент на сблъсъка не е заснет нито от телескопите на Земята, нито от космически апарати. Широкоъгълните изображения на LRO остават незабелязани сред огромния масив от данни до август 2025 г. По-късно районът е заснет по-детайлно, а в началото на тази година откритието е окончателно потвърдено.

Кратерът е кръстен на покойния Томас Макгетчин, бивш директор на Лунния и планетарен институт в Хюстън. Той е три пъти по-голям от предишния рекордьор сред новите кратери, открити от LRO.

Прах и скали са разпръснати на огромна площ

Последиците от сблъсъка се простират далеч отвъд самия кратер. Прах и скални отломки са били изхвърлени под по-голям ъгъл, отколкото учените са очаквали, а лунната повърхност е била нарушена на повече от 100 км от мястото на удара.

При друго изследване около кратера е открита и необичайно студена зона с ширина около 6,4 км. Ударът е разрохкал слоя от прах, скални отломки и почва, намалявайки неговата плътност и способността му да задържа топлина.

Според учените мащабът на тази зона показва, че падането на космически тела може да променя повърхността на Луната далеч извън самия кратер.

Следите от "Аполо" също ще изчезнат

Данните от LRO променят и представите за това колко бързо се обновява лунната повърхност. Горният слой на грунта с дебелина около 2,5 см се размесва от падащите след сблъсъци отломки приблизително веднъж на 80 хил. години – по-бързо, отколкото се смяташе досега.

Това означава, че известните следи от астронавтите от мисиите "Аполо" няма да останат на Луната завинаги.

Следващата задача на учените е да изчислят риска от отломки при подобни сблъсъци за планираната от НАСА база на южния полюс на Луната.

Снимка: Magnific