Симеоновден на 1 септември: Празникът бележи началото на земеделската Нова година

Денят е в чест на Св. Симеон Стълпник и майка му Св. Марта

01.09.2026 • 05:30 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Симеоновден на 1 септември: Празникът бележи началото на земеделската Нова година
Симеоновден на 1 септември: Празникът бележи началото на земеделската Нова година

Първи септември е ден с двойно значение в българската традиция. От една страна, църквата почита паметта на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта, а с него започва и църковната Нова година.

От друга страна, в народния бит датата се превръща в старт на земеделската година - времето, когато нивите се разорават наново, засява се пшеницата и се берат орехите.

История на празника

Историята на светеца датира от 357 г., когато той се ражда в Мала Азия. Отличавал се с изключителна скромност и духовна дълбочина, поради което решил да се отдалечи от суетата на света.

Решението му го отвежда до необичайна стъпка - издига каменна кула с височина 40 лакти и се заселва в тясно помещение на върха ѝ, където прекарва остатъка от живота си в уединение. Именно оттам произлиза прозвището "Стълпник". Умира на завидната възраст от 103 години.

В различните краища на България денят е познат под множество имена - "Симеон орач", "Симеон сърп", "Симеон брульо", а също и "Летен полазник", което говори за богатството на местните традиции, свързани с празника.

Традиции, поверия и забрани

Обредността започва рано сутринта, когато домакините омесват тесто от пшенично брашно и изпичат питки, предназначени за добитъка - воловете и биволите, готови за впрягане на нивата.

Успоредно с това се приготвят и малки кравайчета, окачвани после на рогата на животните като символичен жест.

Тръгването към нивата е съпроводено с празничност - орачите и сеячите обличат специални дрехи, а съпровождащите ги жени пръскат жарава наоколо, вярвайки, че по този начин осигуряват плодородна година.

Когато първата бразда е прокарана, обредната пита се дели на четири - единият дял отива на изток, вторият е за добитъка, третият се заравя в почвата, а последният се полага на стопанина.

Има и строги забрани, свързани с деня: не бива да се дава нищо назаем, нито да се изнася каквото и да е от дома, за да не "избяга берекетът". Домакинската работа - готвене, пране, простиране - също се спира за деня.

Особено значение се придава и на посещенията в дома — вярва се, че ако влезе добър човек, годината ще донесе изобилна реколта. Аналогично, ако орачът срещне по пътя човек с пълни ръце, това е знак, че житото ще роди богато.

На Симеоновден имен ден отбелязват всички, носещи имената Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR


  • Последни
  • Четени
Любопитно виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички