Джет лаг - какво причинява на организма и как да го предотвратим

Джет лагът е почти неизбежен спътник на дългите полети и пътуванията през няколко часови зони. 

Освен че предизвиква силна умора, той оказва сериозно влияние върху целия организъм – от мозъка и храносмилателната система до черния дроб и бъбреците. Експертите обясняват защо се случва това и какви процеси стоят зад неприятните симптоми.

Повече от умора – как джет лагът влияе на тялото

Може би не бива да се изненадваме, че прелитането на половината свят за часове – нещо, което предишните поколения трудно са могли да си представят – ни кара да се чувстваме толкова зле, смятат от BBC (Би Би Си).

Най-очевидният симптом на джет лага е умората. Всеки, който е летял с нощен полет от САЩ до Европа и след това е трябвало да остане буден на работа на следващия ден, знае колко изтощително може да бъде това. 

А когато посред нощ биологичният часовник реши, че е време за активност, въпреки изтощението човек се оказва напълно буден.

Но джет лагът далеч не се изчерпва с липсата на енергия. Той оказва сериозно въздействие върху организма, като натоварва клетките и органите, нарушава процесите на клетъчно възстановяване и променя функциите на черния дроб и бъбреците.

Сред честите симптоми са главоболие и мускулни болки. Нарушеният ритъм влияе и на храносмилателната система, което може да доведе до гадене, диария или запек. 

Засегнат е и мозъкът – появява се т.нар. "мозъчна мъгла", която затруднява концентрацията и прави забравянето по-често. Всичко това може да бъде съпроводено с раздразнителност или апатия.

Биологичният часовник – основният виновник

Какво може да се направи, за да се ограничат най-тежките последици от този начин на пътуване?

Основният проблем не е липсата на сън, а нарушаването на биологичния часовник на организма. Той работи в цикъл от приблизително 24 часа и регулира кога да се храним, спим и бъдем активни.

В действителност обаче този вътрешен часовник трябва ежедневно да бъде леко "настройван", защото естественият му цикъл е малко по-дълъг от 24 часа.

За да поддържа синхрона, специални светлочувствителни клетки в ретината засичат настъпването на тъмнината. Те изпращат поредица от сигнали, които карат епифизата – малък орган с форма на борова шишарка, разположен в задната част на мозъка – да започне да отделя хормона на съня мелатонин.

Какво се случва след дълъг полет

Цялата тази система се контролира от област в мозъка, наречена супрахиазматично ядро (SCN).

Според професора по циркадна невронаука в Оксфордския университет Ръсел Фостър, автор на книгата Life Time, SCN изпълнява ролята на диригент на оркестър. Именно то координира всички биологични процеси така, че организмът да функционира в естествения ритъм на деня и нощта.

Поне докато не се качим на дълъг международен полет. Тогава е сякаш оркестърът е останал без своя диригент и целият организъм започва да губи своята координация.

Снимка: istock