Ноцебо ефектът: Как страхът от листовката на лекарствата може наистина да ни разболее

Когато лечението не дава очаквания резултат, причината невинаги е във фармакологичното действие на лекарството.

Понякога предварителната нагласа, че терапията може да навреди, поражда реални оплаквания.

Това явление се означава като ноцебо ефект, от латинското nocere, тоест "вредя".

То е огледален образ на плацебо ефекта – при плацебо позитивната нагласа може да облекчи симптомите, а при ноцебо очакването за вреда може да ги предизвика или засили.

Разбирането на ноцебо ефекта има пряко значение за фармакологията, защото той може да влоши поносимостта към медикаментите, да наруши редовния им прием и да доведе до преждевременно прекъсване на лечението.

Какво представлява ноцебо ефектът и как се отличава от плацебо?

Ноцебо ефектът не се дължи на прякото фармакологично действие на приетото вещество.

Това личи най-ясно в плацебо групите на клиничните проучвания, където участниците получават таблетка без активна лекарствена съставка, но въпреки това съобщават нежелани реакции, сходни с тези на изпитваното лекарство.

При част от тях оплакванията са достатъчно изразени, за да доведат до прекъсване на приема на плацебо.

Това личи и от данните при мигрена, където оплакванията в плацебо групите често повтарят типичните нежелани реакции на изпитваните медикаменти.

В проучванията с антиепилептични медикаменти участниците в плацебо групите са съобщавали загуба на апетит, изтръпване и затруднена памет, тоест прояви, характерни за самата терапия.

Източникът на тези оплаквания често е самата информация за възможните нежелани реакции.

Подробното им изброяване в листовката или при подписване на информираното съгласие може да насочи вниманието към очаквани симптоми и да засили тревожността около лечението.

При мъже с доброкачествена простатна хиперплазия предупредените за възможни сексуални нежелани реакции са ги съобщавали почти три пъти по-често от непредупредените.

Как очакването поражда реални оплаквания?

Ноцебо реакцията не е въображаема. Очакването за вреда от лечението засилва дейността на областите на мозъка, свързани с тревожността и възприемането на болка, и може да повиши отделянето на хормони на стреса като кортизол.

Така психичната нагласа се превръща в телесна реакция, която се усеща като реален симптом.

Нагласата, че лечението може да навреди, се изгражда от пряко внушение, предишен неприятен опит с медикамент, чужди разкази за нежелани реакции и тревожни съобщения в медиите.

Дори само наблюдението на подобна реакция при друг може да предизвика ноцебо отговор, почти толкова силен, колкото при собствен неприятен опит с лечение.

Четете още в Puls.bg

Снимка: Magnific