5 знака, че тялото ни е под хроничен стрес

Стресът често се свързва с напрежение, тревожност и психическа умора, но неговото влияние върху организма е много по-дълбоко. Когато сме под стрес, тялото активира сложна защитна система, която включва отделяне на хормони като кортизол и адреналин.

В краткосрочен план това може да бъде полезно - например при опасност или необходимост от бърза реакция. Когато обаче стресът стане хроничен, той започва постепенно да променя начина, по който функционират различни органи и системи.

Стресът може да промени състоянието на кожата

Кожата е един от органите, които реагират най-бързо на емоционалното състояние. При стрес в организма се увеличава производството на кортизол, който стимулира мастните жлези.

Това може да доведе до омазняване, поява на акне и възпаления. Много хора забелязват, че при напрегнати периоди кожата им става по-чувствителна, по-суха или склонна към раздразнения.

Интересното е, че стресът може да влоши и хронични кожни заболявания като псориазис, екзема и розацея. Причината е, че той влияе върху имунната система и увеличава възпалителните процеси в организма.

Освен това при напрежение хората често спят по-малко, хранят се по-непълноценно и пропускат грижата за кожата, което допълнително задълбочава проблема.

Съществува и така нареченият "стресов сърбеж" – усещане за сърбеж без видима причина, което се дължи на свръхактивиране на нервната система. Това показва колко тясна е връзката между психиката и кожата.

Хроничният стрес влияе върху храносмилането

Малко хора осъзнават колко чувствителна е храносмилателната система към психическото напрежение. Неслучайно червата често се наричат "втори мозък". Между мозъка и стомашно-чревния тракт съществува постоянна комуникация чрез нервната система и хормоните.

При стрес някои хора губят апетит, а други започват да се хранят прекомерно. Възможни са подуване, киселини, гадене, болки в корема и промени в изхожданията. Продължителният стрес може да наруши баланса на чревната микрофлора и да повиши риска от синдром на раздразненото черво.

Организмът в стресов режим насочва енергията си към оцеляване, а не към оптимално храносмилане. Това означава, че кръвоснабдяването на храносмилателната система намалява, а процесите на разграждане и усвояване на храната се забавят. В резултат дори здравословното хранене невинаги е достатъчно, ако човек живее в постоянен стрес.

Стресът може да предизвика косопад

Косопадът е една от най-изненадващите реакции на организма към напрежението. След силен емоционален или физически стрес голям брой космени фоликули могат преждевременно да преминат във фаза на покой. Няколко месеца по-късно започва по-интензивен косопад – състояние, известно като телогенен ефлувиум.

Четете повече в Puls.bg. 

Снимка: Unplash