Студеното време и имунитетът - защо боледуваме повече през зимата

Често сме чували, че студът разболява – ако излезем без палто, дишаме студен въздух или се намокрим, ще настинем. Съвременната наука обаче показва, че студът сам по себе си не причинява болести.

Настинките и грипът се дължат на вируси, които се предават между хората независимо от температурата навън. Студеното време просто създава условия, които увеличават податливостта ни към респираторни инфекции, затова те са по-чести през зимата.

Благоприятна среда за вируси

Студът и ниската влажност влияят на вирусите в околната среда. Проучванията показват, че много респираторни вируси, включително грипни и коронавируси, оцеляват по-дълго и остават по-заразни при студено и сухо време.

Сухият въздух кара микроскопичните капчици, които издишаме, когато говорим, кашляме или кихаме, да се изпаряват по-бързо. Така се образуват още по-малки частици, които остават във въздуха по-дълго и лесно се вдишват от други хора.

Така студеният и сух въздух създава идеална среда за вирусите. Те се разпространяват по-надалеч, издържат по-дълго и по-лесно достигат до следващия човек.

Отслабена защита

Студът влияе и на нашата собствена защита. Вдишването на студен въздух охлажда носната лигавица и дихателните пътища, което води до стесняване на кръвоносните съдове. Така потокът на кръв към тъканите намалява, а имунните клетки достигат по-трудно до първата "линия на защита" срещу вирусите.

Студът не създава вируси, но им помага по-лесно за тях да се закрепят към нас и да предизвикат инфекция.

Повече време на закрито

През студените месеци прекарваме повече време на закрито и в близък контакт с други хора, което улеснява разпространението на вируси, особено при лоша вентилация. Освен това по-малкото слънце води до недостиг на витамин D, а сухият въздух от отоплението изсушава лигавиците и отслабва естествената защита на организма, което улеснява навлизането на вируси.

Четете повече в puls.bg

Снимка: freepik