Нетипични мечки: Как хората промениха дивата природа в Италия

Мечките се смятат за едни от най-опасните хищници, които все още обитават Европа. Все пак и на тях се е наложило да се приспособят към присъствието на човека на континента. 

Ново изследване показва, че италианските мечки са станали значително по-малко агресивни в сравнение с други европейски популации.

Италиански учени от Университета във Ферара и други изследователски центрове публикуваха ново проучване в списанието Molecular Biology and Evolution, показващо как дългосрочното съвместно съществуване с хората е повлияло на апенинските кафяви мечки (Ursus arctos marsicanus).

Тази малка, изолирана популация от приблизително 50 индивида живее в централна Италия от хиляди години. Изследователите събрали и анализирали геномите на 12 мечки от Апенините и ги сравнили с мечки от Словакия и други европейски популации. 

Анализът показал, че италианските мечки са станали по-малко агресивни с течение на времето от другите европейски популации. 

Това се е случило поради естествения подбор, който е благоприятствал оцеляването на онези индивиди, които са се разбирали по-добре с хората, смятат учените. 

Причината за това се крие в историята:

Преди приблизително 2000-3000 години (по време на Римската империя и по-късно), хората активно са изсичали гори, разширявали са земеделските земи и са ловували мечки в Италия. 

Това е довело до значително намаляване на броя им и изолация на популацията в планините. Мечките са се оказали в капан: малко пространство, малко храна и постоянен контакт с хора. В тези условия, мечките, които са нападали добитък или хора по-рядко, са оцелявали. 

С течение на времето този модел на поведение се утвърдил генетично:

• Апенинските мечки имат високо ниво на инбридинг – над 66% от генома им се състои от дълги идентични участъци;
• Генетичното им разнообразие е значително по-ниско от това на другите европейски мечки;
• Учените открили 566 гена под положителен подбор, които са подпомогнали оцеляването им;
• Сред тях 17 ключови гена са свързани с поведението и намаляването на агресията.

Както отбелязват авторите на изследването, това е един от най-поразителните примери за еволюция под човешки натиск в дивата природа. 

Това е близко до процеса на опитомяване, но в този случай всичко се е случило по естествен път, пише БГНЕС.

Въпреки че италианските мечки не са се "опитомили", по-спокойните са имали по-голям шанс да предадат гените си, което е помогнало на популацията да оцелее въпреки малката си численост и близките роднински връзки.

Снимка: Pexels