Пандемията принуди хиляди малки предприятия да затворят временно или завинаги, но изчезването на близкото кафене означава нещо повече от загубени заплати – то представлява колективна загуба на творческа енергия.
Изследователите са показали как креативното мислене може да се култивира чрез навици като упражнения, сън и четене. Взаимодействията с близки приятели, случайни познати и напълно непознати обаче е още един катализатор на креативността. Със затварянето на кафенетата – да не споменаваме баровете, библиотеките, фитнес залите и музеите – тези възможности изчезват.
Творбите на известни художници, писатели и учени често се възприемат като плод на един-единствен ум, но идеите дори на най-усамотените поети, математици и теолози са част от по-големи разговори между съмишленици или са реакции и отговори на света.
Точно както днешните писатели на свободна практика може да използват кафенета като втори офис, именно заведенията за пиене на чай и кафенетата в Лондон през 18-и век стимулират епохата на Просвещението. Тогава, както и сега, хората интуитивно знаят, че са "по-продуктивни или по-креативни, когато работят в кафенета", твърди Дейвид Буркус, автор на "Митовете за творчеството". Както показват изследванията, причината за това не е кофеинът, а хората. Самата близост на други, работещи в момента хора, може да ни мотивира да направим същото.С други думи, творчеството е социално явление. Освен това то е контекстуално – застроената среда играе скрита, но решаваща роля.
Сградите влияят на широк спектър от човешки функции. Температурата и влажността например, въздействат върху способността ни да се концентрираме. Дневната светлина стимулира производителността, управлението на стреса и функциите на имунната система. Архитектурният дизайн дори е свързван с щастието.
Добре проектираното кафене може да улесни творчеството – непланираните срещи между хората могат да запалят искри на иновации.Разбира се, не всички кафенета са затворени. Те са се сблъскали с трудната задача да въведат предпазни мерки, като същевременно запазят атмосферата на своите заведения.
Докато тези "вратички" позволяват на фирмите да останат отворени и да гарантират безопасността на клиентите, те ограбват пространствата на душите им.
Философът Мишел дьо Серто казва, че пространствата, които заемаме, са фон, на който се появяват "ансамбълът от възможности" и "импровизацията" на ежедневието.
Всъщност, докато клиентите привидно се отбиват в местното кафене за поредната доза кофеин, то истинското привличане е към мястото с неговия жив и забързан дух.
Автор: Мая Божинова
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК