На Бъдни вечер всяка гозба има своето символно значение

Бъдникът се слага в печката и се запалва да гори възможно най-дълго

24.12.2020 | 06:30 Редактор: Искра Ангелова
На Бъдни вечер всяка гозба има своето символно значение

На 24 декември всяко християнско семейство се събира на празничната трапеза, за да отпразнува един от най-светлите празници Бъдни вечер.

Денят преди Рождество Христово бележи края на 40-дневния коледен пост, който започва на 15 ноември.

Според народните предания, Богородица е започнала родилните си мъки още на Игнажден или Малка Коледа. Но тъй като е родила Христос много млада, не е споделила на същия, а на следващия ден.

Затова по традиция младите жени, които раждат за първи път, обявяват рожбите си на следващия ден.

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно на този важен християнски празник. На трапезата се поставят нечетен брой ястия, които имат символно значение. Гозбите задължително са постни. След като семейството приключи с празничната трапеза, тя не се раздига чак до ранни зори.

Смята се, че това е ритуал за здраве, благоденствие, късмет и плодородие през следващата година.

Тъй като наименованието на празника произлиза от думата "бъднини", се правят и много други ритуали за плодородие и здраве през следващата (бъдната) година. Мъжете по традиция имат отговорността да защитават дома. Затова те режат по едно дебело парче дърво от дъб или круша, наречено бъдник.

Бъдникът се слага в печката и се запалва да гори възможно най-дълго, за да топли и пази дома. Огънят е символ на пречистващите сили.

Според народните вярвания пък жените са отговорни за плодородието в дома, заради което поемат задачата от ранни зори да приготвят обредните ястия. Храненето на трапезата на Бъдни вечер не е просто хранене, то е преди всичко ритуал.

Всяка гозба има своето символно значение. Зрелият боб е символ на плодородието и благодатната година. Вареното жито и орехите са молитва за весел и богат живот през новата година. Сармите и пълнените чушки изразяват молитва за добра реколта.

Обредният хляб или питката (най-важната храна на трапезата) се разчупва ритуално от най-възрастния член на семейството. Той раздава по едно парче на всеки. В питата по традиция се слагат сребърна пара и дрянови клонки за късмет и здраве. У когото се падне паричката, ще има много късмет и просперитет през годината. У когото пък се падне дряновото клонче, ще се радва на добро здраве.

Четете цялата статия в www.az-jenata.bg.

Снимка: Pexels

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК