Надценки над 100%: Кой печели от скъпата храна в България?

Колко струва всъщност храната, която купуваме, и колко плащаме за нея? Разликата между двете, според проверяващите, се оказва огромна.

Надценки, които достигат и дори надхвърлят 100%, десетки милиони левове за консултантски услуги, съмнения за нелоялни търговски практики и поредни проверки на институциите. Това е картината, която очертава Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Потребителите плащат все повече

Докато производителите се оплакват, че продават продукцията си на все по-ниски цени, потребителите продължават да плащат все повече на касата.

Големите търговски вериги оспорват изводите на контролния орган и напомнят, че надценката не е равнозначна на печалба.

Но отвъд спора за процентите стои един много по-съществен въпрос - кой и как определя цената на основните храни в България и има ли реална конкуренция, която да работи в интерес на потребителите?

Защото проверките могат да установят нарушения, институциите могат да наложат санкции, но нито едното, нито другото автоматично означава по-ниски цени. А докато държавата и търговците спорят кой е прав, сметката продължава да се плаща от хората.

Пазарна логика или злоупотреба

Мая Манолова обяви стряскащи данни за надценките при основни хранителни продукти. Но достатъчно ли е да се установи висока надценка, за да се докаже нарушение? Защо цените при производителя и на щанда в магазина се разминават толкова драстично?

Кой всъщност определя цените - производителите, доставчиците или големите търговски вериги? Има ли реална конкуренция между веригите, или потребителят избира между различни магазини с почти еднакви цени?

Настоява се за надценки от порядъка на 20-30%. Може ли държавата да наложи подобно ограничение и какви биха били последствията? Къде минава границата между свободното ценообразуване и необоснованото поскъпване?

Комисията за защита на потребителите започна 11 производства за необосновано увеличение на цените. Какво трябва да докаже комисията, за да издържат санкциите в съда?

Защо големите вериги оспорват проверките

Големите търговски вериги оспорват методологията на проверките. Имат ли основание да твърдят, че се представя изкривена картина на пазара?

Десетки милиони левове са отчетени като разходи за консултантски услуги и плащания към свързани лица. 

КЗП сезира и Комисията за защита на конкуренцията. Не показва ли това, че проблемът е много по-дълбок от отделни високи надценки?
Достатъчни ли са правомощията на институциите?

Темата коментира адвокатът и бивш председател на КЗП Стоил Алипиев в предаването "Директно" по Bulgaria ON AIR.