У нас има нещо дълбоко сбъркано в начина, по който говорим за престъпността. Защото когато едно общество е ядосано, най-лесният отговор на престъплението е да поиска още наказание.
Когато поредният пиян или дрогиран шофьор убие човек, когато поредният побой завърши със смърт, когато една поредна история на агресия се превърне в трагедия, политическият рефлекс почти винаги е един и същ - да увеличим наказанието, да добавим още една забрана, да променим още един текст в Наказателния кодекс.
Само че между по-тежкото наказание и по-ниската престъпност няма автоматичен знак за равенство.
Международният опит показва нещо много по-неудобно: човекът, който вярва, че няма да бъде заловен, невинаги се отказва от престъплението само защото потенциалната присъда е станала по-тежка.
Държавата, която реагира след всяка трагедия с ново наказание, рискува да води наказателна политика според общественото възмущение, а не според доказателствата кое действително работи.
Какво всъщност ни пази
Това не означава, че наказанията трябва да са по-леки. Означава, че трябва да си зададем по-трудния въпрос – какво всъщност спира човека да извърши престъпление? Страхът от 10 или 20 години затвор? Или убеждението, че ще бъде спрян, заловен и наказан неизбежно?
Защото пияният шофьор, който убива на пътя, не е станал опасен в секундата на катастрофата. Агресивният човек, който стига до убийство, не започва да бъде агресивен в деня на трагедията.
Затова днес България има проблем с недостатъчно тежките наказания или с недостатъчно ефективната система, която трябва да предотвратява престъплението, да го разкрива и да гарантира, че наказанието е неизбежно.
Защото ако след всяка смърт просто увеличаваме присъдата, но продължаваме да броим жертвите, може би трябва да признаем нещо много неприятно: не е достатъчно държавата да става по-строга след трагедията. Тя трябва да стане по-ефективна преди нея.
В предаването "Директно" по темата говорихме с доц. д-р Христо Павлов – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет.
Украинската армия извърши първата в света евакуация на ранен войник с въздушен дрон
Русия изпразни резервите си от бронирана техника за Украйна, но сега има нови танкове до НАТО
На прага на изборите: Масова чистка в МЕУ - над 100 експерти, уволнени неправомерно и без обяснение
Най-хитовите аксесоари за коса тази есен
Кога се поставя филър и кога ботокс?
Операции на трахеята и бронхите извършват в плевенската болница „Света Марина“
Доц. Цветанка Петранова: Съвременното лечение на остеопорозата може не само да спре загубата на кост, но и да възстанови костната маса
PSCK- 9 инхибитори – къде е мястото им в лечението на дислипидемиите?
7000 крачки на ден намаляват риска от деменция и диабет
Астрономи откриха водна атмосфера на близко до Земята кафяво джудже
Мистерия в космоса: Тъмната материя може да се държи напълно неочаквано
Метеорният поток Ориониди достига своя пик
МО засилва наблюдението по Черноморието с дронове
FT: Третата световна война, която досега беше само фантазия, постепенно се превръща в реалност
Спор за Бюджет 2027: Кой ще плати сметката?
ЕС навлиза в перфектна политическа буря
Папукчиев: България трябва да поиска от ЕС конкретен план за защита на Черно море
Безредиците във Франция влошиха нагласите на инвеститорите в европейски акции
Дубай изгражда финансов център с нов квартал за 1,4 млрд. долара
Проект на "София мед" за рециклиране на мед ще се финансира по линия на Фонда за иновации на ЕС
Преките щети на бизнеса в Украйна от руските удари се оценяват на почти 8 млрд. долара