У нас има нещо дълбоко сбъркано в начина, по който говорим за престъпността. Защото когато едно общество е ядосано, най-лесният отговор на престъплението е да поиска още наказание.
Когато поредният пиян или дрогиран шофьор убие човек, когато поредният побой завърши със смърт, когато една поредна история на агресия се превърне в трагедия, политическият рефлекс почти винаги е един и същ - да увеличим наказанието, да добавим още една забрана, да променим още един текст в Наказателния кодекс.
Само че между по-тежкото наказание и по-ниската престъпност няма автоматичен знак за равенство.
Международният опит показва нещо много по-неудобно: човекът, който вярва, че няма да бъде заловен, невинаги се отказва от престъплението само защото потенциалната присъда е станала по-тежка.
Държавата, която реагира след всяка трагедия с ново наказание, рискува да води наказателна политика според общественото възмущение, а не според доказателствата кое действително работи.
Какво всъщност ни пази
Това не означава, че наказанията трябва да са по-леки. Означава, че трябва да си зададем по-трудния въпрос – какво всъщност спира човека да извърши престъпление? Страхът от 10 или 20 години затвор? Или убеждението, че ще бъде спрян, заловен и наказан неизбежно?
Защото пияният шофьор, който убива на пътя, не е станал опасен в секундата на катастрофата. Агресивният човек, който стига до убийство, не започва да бъде агресивен в деня на трагедията.
Затова днес България има проблем с недостатъчно тежките наказания или с недостатъчно ефективната система, която трябва да предотвратява престъплението, да го разкрива и да гарантира, че наказанието е неизбежно.
Защото ако след всяка смърт просто увеличаваме присъдата, но продължаваме да броим жертвите, може би трябва да признаем нещо много неприятно: не е достатъчно държавата да става по-строга след трагедията. Тя трябва да стане по-ефективна преди нея.
В предаването "Директно" по темата говорихме с доц. д-р Христо Павлов – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет.
БНТ отговори Столичната община за домакинството за Евровизия
Водата е най-големият проблем за Панамския канал, не политиката
България между Мерц и Коща: кохезия на всяка цена?
12 мигранти избягаха от центъра в Пъстрогор, задържаха ги
Двойно кафе и кратка дрямка помагат за ободряване при шофиране за кратко
Имунните профили при шизофрения и разстройствата на настроението – различни
Първична аменорея – кога цикълът изобщо не идва?
Правителството отпусна допълнителни близо 5 млн. евро за въздушната спешна помощ
САЩ одобриха първия в историята целеви медикамент срещу рак на панкреаса
Откриха подобна на Земята планета, която може да е съставена 50% от вода
Един от най-опасните вулкани в САЩ може да предизвика катастрофа, подобна на тази в Непал
Откриха Атлантида? Контраадмирал от ВМС на САЩ направи гръмко изявление
Искат от съда незабавно възстановяване на тока в "Баба Алино“
Димитров: Да съм отново в основната схема на Ю Ес Оупън значи много за мен
Наградиха победителите в 51-ото издание на турнира по шахмат "Морско конче"
Още трима непълнолетни остават в ареста за убийството на Георги Кузев
Трябва ли да има промяна в микса на енергийната система на България
Как се промени светът за шест месеца война с Иран
Девит от Moneta: Положителен втори етап на AI вълната може да е около Европа
Кевин Уорш заяви, че инфлацията не се забавя, и обеща да постигне целта на Фед от 2%