Илюзията "още затвор": Защо по-тежките наказания не раждат справедливост

У нас има нещо дълбоко сбъркано в начина, по който говорим за престъпността. Защото когато едно общество е ядосано, най-лесният отговор на престъплението е да поиска още наказание.

Когато поредният пиян или дрогиран шофьор убие човек, когато поредният побой завърши със смърт, когато една поредна история на агресия се превърне в трагедия, политическият рефлекс почти винаги е един и същ - да увеличим наказанието, да добавим още една забрана, да променим още един текст в Наказателния кодекс.

Само че между по-тежкото наказание и по-ниската престъпност няма автоматичен знак за равенство.

Международният опит показва нещо много по-неудобно: човекът, който вярва, че няма да бъде заловен, невинаги се отказва от престъплението само защото потенциалната присъда е станала по-тежка.

Държавата, която реагира след всяка трагедия с ново наказание, рискува да води наказателна политика според общественото възмущение, а не според доказателствата кое действително работи.

Какво всъщност ни пази

Това не означава, че наказанията трябва да са по-леки. Означава, че трябва да си зададем по-трудния въпрос – какво всъщност спира човека да извърши престъпление? Страхът от 10 или 20 години затвор? Или убеждението, че ще бъде спрян, заловен и наказан неизбежно?

Защото пияният шофьор, който убива на пътя, не е станал опасен в секундата на катастрофата. Агресивният човек, който стига до убийство, не започва да бъде агресивен в деня на трагедията.

Затова днес България има проблем с недостатъчно тежките наказания или с недостатъчно ефективната система, която трябва да предотвратява престъплението, да го разкрива и да гарантира, че наказанието е неизбежно.

Защото ако след всяка смърт просто увеличаваме присъдата, но продължаваме да броим жертвите, може би трябва да признаем нещо много неприятно: не е достатъчно държавата да става по-строга след трагедията. Тя трябва да стане по-ефективна преди нея.

В предаването "Директно" по темата говорихме с доц. д-р Христо Павлов – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет.