Кой печели, когато пациентът губи в българското здравеопазване?

Здравеопазването не е абстрактна система от бюджети, клинични пътеки и административни схеми. 

То заставата между човека и държавата, защото там, където започва болката, страхът и несигурността, там приключват всички политически обещания и всички красиви програми, написани на хартия.

В България здравната система от години изглежда като огромна машина, която постоянно работи, постоянно поглъща средства, постоянно отчита дейност, постоянно се реформира на думи, но когато човек се изправи пред реалната нужда от лечение, той се сблъсква с онова, което не се вижда в отчетите – хаоса, липсата на контрол, порочните стимули, прехвърлянето на отговорност и чувството, че пациентът е оставен сам да се оправя в лабиринт, който е създаден така, че да не е ясно кой носи вина и кой печели.

България е държава, в която болниците са много, отчетените хоспитализации са много, клиничните пътеки са много, но достъпът до качествено лечение остава несигурен.

Понякога е непредвидим и често зависим не от медицината, а от това дали имаш връзки, дали имаш пари и дали ще попаднеш на правилния човек в правилния момент. 

А това е диагноза не за пациента, а за системата.

Разговор по темата в студиото на "Директно" с Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика.